ПЧЕЛАРСТВОТО ПРИСТРАСТЯВА, НО ТРУДЪТ НА ПЧЕЛАРЯ СЕ ОБЕЗЦЕНЯВА“ ЖИВКО ИВАНОВ АГРО ВЕСТНИК

Пчеларят Евден Николов е роден и израснал във Враца, но от години живее в Стара Загора. В близки до областния център села се грижи за над 200 кошера. Ето какво сподели той за своята дейност:

-Навремето имахме къща край Враца и 5 пчелни семейства в двора. Като малък си спомням как вадихме мед. Асистирах на баща ми. Това провокира желанието ми да се включа активно в пчеларството. Опознавайки живота на пчелите разбираш, че пчеларството пристрастява – споделя пчеларят. – Започнах през 2013 г. с 4 семейства и само в рамките на два сезона достигнах над 100. Броят им днес е двойно повече. Много скоро къщата ми в с. Дълбоки се оказа малка за проектите ми. Насочих се изцяло към подвижно пчеларство. И със съдействието на близки и приятели успях да развия своето стопанство.
Оформихме няколко пункта на територията на Старозагорска област, в които разположихме пчелните семейства. Това ни позволява да извършваме през годината общо три паши. Стопанската година стартираме в края на март, когато пчелите се карат на опрашване. В началото на април те се пренасят на три курса от по 60 кошера край Николаево. През май кошерите се насочват към близкото село Шаново, сгушено в Средна гора, за да събират акациев мед. В първия летен месец е ред на лавандуловата паша. За тази цел кошерите се разполагат в землищата на чирпанските села Спасово и Средно градище. Пчелната година завършва отново в Дълбоки и Горно Ботево с прибиране на цвета от слънчогледа.
Това е и последната паша. Ако няма застъпване, може да направим 3 паши за един сезон, но не и повече. След август нямаме нищо обилно на полето, за да се получи медодобив. С особено значение за успешната година е в каква кондиция ще е пчелното семейство в началото на пролетта. Това преди всичко зависи от грижите, положени в отминалата есен. Много е важно успешно да презимува пчелното семейство. Затова през септември се прави подхранване на пчелната майка. Точно тогва се излюпват пчелите, които живеят по-дълго от тези през пролетта и лятото.
Ако ме питате за любимия ми мед, това е лавандуловият, който се отличава с консистенция, мекота и вкус. Със своята лекота изпъква и акациевият, а билковият, освен полезен, е и изключително ароматен.
2020-та беше най-сухата година. След края на юни хвана такава суша, че нямаше почти никакво нектароотделяне. Дори слънчогледът не даде нектар. Добивите бяха под 50% от нормалните. Аз лично бях доволен от акациевата паша и лавандулата, но след това вече нещата се влошиха. За разлика от много други сектори при производството на мед у нас добитото количество не се отразява на цената. По-малкото количество далеч не води до по-висока цена, каквото е ситуацията в последните месеци при търговията с маслодаен слънчоглед например.
Българският пчелен мед е с вкусови и полезни качества много по-добри от други страни, където се добива. Въпросът е, че заради недобра секторна организраност на пчеларите се получава извиване на ръце за цени. Има и конкурентен внос от държави като Китай и Украйна. Това води до падане на цената на местния качествен български мед. По този начин трудът на пчеларя се обезценява и води след себе си до отдръпване на хората в сектора. Практиката показва, че в годините част от ангажираните с производството на мед се отказват нацяло, други намаляват отглежданите от тях семейства.
Държа да напомня една позабравена истина, а именно, че основната функция на пчелата не е добивът на мед. Тя има далеч по-благотворна роля за човечеството чрез опрашването, което извършва. Тази функция на пчелите носи добавена стойност за земеделието и биоразнообразието в нашия свят.
Постоянно обменям информация с по-стари и опитни пчелари. За щастие икономически значимите болести до момента не са дали сериозно отражение. Такъв ефект обаче имат до болка познатите ни нерегламентирани пръскания. В резултат на подобни третирания с пестициди съм губил цели семейства. Всичко това бе удостоверено от съответните институции. В кошерите бяха открити пестициди, всичко се документира, но за мое съжаление без никакъв резултат…
За решаване на този наболял проблем в началото на годината у нас заработи Електронна система за известяване срещу пръскане. Дали обаче тя ще даде търсения резултат? Звучи добре, но нека да видим как ще се случат нещата на практика. Днес те информират, че ще се пръска на един от пчелините ти, на следващия ден на втория, после на третия и т.н.. На практика ти трябва да си държиш пчелите затворени. Ако имаш повече пчелини, дали няма да започнеш да си играеш само на отваряне и затваряне на кошерите. Това е въпросът, който ме притеснява и ме кара да бъда скептичен. Това чувствително живо същество е уязвимо от много фактори. Пчелата е като барометър доколко е чиста природата!
В момента съществуват напълно излишни процедури, бумащина и субективизъм. Ако имаш различни пчелини в отделни общини, които попадат под различна юрисдикция на БАБХ, тогава се разкарваш за безсмислени заверки, в моя случай до Мъглиж, Казанлък, Стара Загора и т.н. Това е бюрокрация. Излишно и затормозяващо. Не е това целта на земеделския производител. Той не е администратор. Конкретно визирам Наредба №3 от 1999 г. Тя е била адекватна до преди 5 г. Сега нещата са различни и вече има електронни бази данни и Закон за електронното управление, който функционира от 2 години. Говоря за дигитално случване на нещата. За жалост, няма сила, която да накара администрацията да промени нещо в тази посока и улесни производителите.
Да се спра и на подпомагането на сектора. Чисто и просто единствената форма на подпомагане за този важен за биоразнообразието сектор е Националната пчеларска програма, която бе отворена отново преди година и е в сила до 2022 г. Чрез нея всеки производител на мед може да кандидатства за закупуване на пчели майки, подновяване на семейства, анализ на пчелни продукти и др. Лимитът обаче е 2500 лв. Аз лично съм кандидатствал. Трябва да отбележа обаче, че въпреки всички приказки и позиции как се подпомага секторът, все още не съм получил нито лев за 2020 г. по тази програма, както и по де минимис и Ковид-19.
Скептични сме и дали ще намерим заслужено място в следващия програмен период. Браншът е труден и рисков, поради което е належащо заетите в него да имаме достъп до справедливо подпомагане. Такова обаче на хоризонта до 2027 г. не се вижда. Не гледам оптимистично към бъдещето на сектора като цяло…
Живко ИВАНОВ