ДВАМА ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРИ ОТ ЦАРИБРОДСКО! ЦАРСКИЯТ СЛАДКАР И ЦАРСКИЯТ ГОТВАЧ ЗДЕНКА ТОДОРОВА

ДВАМА ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРИ ОТ ЦАРИБРОДСКО!

ЦАРСКИЯТ СЛАДКАР И ЦАРСКИЯТ ГОТВАЧ

През 2003г. издадох книга за Цариброд, която озаглавих „Ябълка в килия“ по любимия сладкиш на Славчо Петров, главен сладкар в Двореца на Цар Борис III. Покрай изследване живота на този скромен човек, роден в село Славиня, Царибродско, научих много неща и за главния готвач в Двореца, Нацко Сотиров Костов, роден в село Каменица, също Царибродско. И двете села са част от района на Висока, където са родени много будни българи.

Славчо Петров търсейки работа след Ньойския договор, работи за кратко в Белград и Пирот, където си е направил снимка с колелото като помощник-сладкар в пиротската сладкарница „Живкович“. През 1937 година идва в България, където получава статут на бежанец и търсейки работа, попада на една сладкарницата, в която го приемат на работа а по-късно се явява на конкурс за царски сладкар, който спечелва с изработването на „захаросана царска корона“. Лека полека изучава занаята в Дворцовата кухня и става и главен сладкар. Освен че правил уникални сладкарски специалитети, едни от които са захаросаните плодове на снимката, направил по сладкарски и панорама на България, край която се снимали той и Нацко Сотиров с още двама помощници в кухнята. На снимката са Славчо Петров /първият отдясно/ и Нацко Сотиров с очилата /вторият до него/.

Нацко Сотиров първоначално работел като общ работник в Двореца на Фердинанад, след което се завърнал в родното си село, а по-късно взима участие в Първата св.война. Демобилизиран е като старши подофицер с три ордена за храброст – I, II и III степен. След Ньойския договор го викат в Двореца и той започва работа като готвач учейки се от главните готвачи, утвърдени майстори французи, италианци, поляци.

През 1937г. става главен готвач и много сърдечно поема под своето крило Славчо Петров. Издал е готварска книга „Съвременна кухня“ с 3000 рецепти. в тираж от 60 000 екземпляра. Преведена е на руски и преиздадена пак в голям тираж на български.

И двамата са починали и погребани в София, но каменичани и славинчани ги помнят, като „царският готвач“ и „царският сладкар“ а царибродчани с основание се гордеят с тях.

Светла им памет!