Видни евреи от български произход във Въоръжените сили на Израел

След образуването в Палестина в 1948 г. на държавата Израел около 50 000 български евреи, към 91% от всички, пристигат в новата страна. Те носят присъщия на българския народ висок патриотичен дух и жертвоготовност за родината, почтеност и трудолюбие, което бързо ги прави една от най-уважаваните, макар и неголеми общности в Израел и днес.

Те дават своя съществен принос за новата си родина и много от тях заемат важни обществени позиции, може би най-известни като цяло са евреите от български произход във Въоръжените сили на Израел (IDF) официално наричани „Израелски отбранителни сили“ (ИОС) (иврит: ??? ???? ?????? Цва Ха-Хагана Ле-Израел – „Войскови сили за отбрана на Израел)“

Самуел Рафаел

Полковник Самуел (Сами) Рафаел е евреин от София, роден през 1927 г. в семейството на Леон Рафаел активист на ВМРО. Майка му е българска еврейка от Ниш. Служил в парашутната дружина на Българската армия, пренесъл набрания опит и умения и основал Израелските парашутни части, бие се във войните в 1940-те и 1950-те год., първи награден с първия израелски орден за храброст – ордена „За изключителна служба“.

Семейство Ешкенази

Бащата Йосиф Пепо Ешкенази е евреин от Пловдив. Във Войната за независимост на Израел от 1948 – 49 г. командва отряд български евреи в състава на елитната бронирана част „Зверовете на Негев“. „Българите“ стават известни освен с бойна слава и с висока военна доблест, като по време на операцията Хорев през 1949 г. едва не влизат в бой със свои части, подготвящи се да избият египетски военнопленници в отмъщение за жестокостите на египтяните към израелски командоси, решителността на българите надделява и законът на военната чест е спазен.

Генерал-лейтенант Габриел Ешкенази е началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Израел (IDF). Роден е през 1954 г. в семейството на пловдивския евреин Йосиф Пепо Ешкенази, гордее се с българския си произход. Женен, с 2 деца. Има магистърска степен от Харвардския университет. Участник във войната „Йом Кипур“ с елитната бригада „Голани“ и в последвалите военни конфликти в Ливан и интифадите.
Бригаден генерал Ави Ешкенази е началник на Командно-щабната академия на Въоръжените сили на Израел. Роден е в семейството на пловдивския евреин Йосиф Пепо Ешкенази.

Виктор Шемтов

Роден: 1 февруари 1915 г.Самоков, България
Починал: 8 март 2014 г.Израел

Виктор Шемтов (на иврит: ?????? ??-???) е български евреин, виден израелски политик от Израелската партия на труда, 2 пъти министър на здравеопазването, дългогодишен депутат в Кнесета, ръководител на комисиите по здравеопазване.
Той е най-видният израелски политик от български произход, наричан е истинският трибун и водач на евреите от България.
Роден е в Самоков на 1 февруари 1915 г. Заминава за Палестина през 1939 г. като макабист.
Той е офицер от Хагана и участник във войните при създаването на еврейската държава (отбраната на обсадения Йерусалим, 1948) и отстояването на нейното право на съществуване. Член на вътрешния кабинет на Голда Меир заедно с Моше Даян по време на войната от Йом Кипур. Привърженик на зачитането на правата на палестинците, мира с тях и създаването на палестинска държава, съществуваща заедно с Израел. За това е яростно атакуван от крайнодесни и ултрарелигиозни еврейски политици заедно с убития нобелов лауреат за мир Ицхак Рабин, чието убийство, извършено от еврейски шовинисти, Шемтов предвижда още в 1991 г.
Виктор Шемтов е силно привързан към България и ясно заявява позициите си за правото на българския народ на национално и териториално обединение. За себе си споделя: „бях младеж, който извънредно силно носи у себе си идеята за националноосвободителното движение на българския народ. Борбите на Васил Левски и Христо Ботев, хайдутите…“.
Като министър Шемтов фактически създава съвременната здравна система и болничната база на държавата, като реализира план, по който са построени 10 болници с 5000 легла, достъпни за всички граждани – и евреи, и араби, без оглед на финансовите им възможности. След това, макар на преклонна възраст, Шемтов е ангажиран общественик, живее в Йерусалим. От 1994 г. работи наименуваният в почит към него „Клуб на ветераните „Виктор Шемтов“, създаден от активисти на движението „Ашомер Ацаир – България“ в Тел Авив – Яфa.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

П.П. Българските евреи във войните на България

(…)
…След края на Първата световна война Аврам Таджер, вече полковник от запаса, става председател на Централната еврейска консистория в периода 1925-1931 г. През 1927 г. полковник Таджер оглавява българската делегация в Женева, където се провежда международна конференция на малцинствата, живеещи в европейските страни. При откриването й той заявява: Аз пожелавам на всички малцинства в Европа да Живеят тъй както живее еврейското малцинство в България. Но виждам, че нашето място не е на тази конференция, тъй като най-онеправданото малцинство в Европа – българите от Македония и Западните покрайнини, под натиска на югославското правителство, са лишени от правото си да участват в настоящата конференция.
Цялата делегация, водена от полковник Таджер, напуска демонстративно залата. Организаторите на конференцията са принудени да разрешат равноправното участие на българската делегация от Македония и Западните покрайнини.
(…)
Общо във войните, по официални сведения на Министерството на войната, загиват 960 души – 676 редници, 51 подофицери и 31 офицери. По този повод генерал-майор Петър Дървингов, съвипускник на Йосиф Хербст казва: Българските евреи, наброяващи около 40 000 мъже, жени и деца, дадоха във войните толкова убити, колкото Гърция и Турция поотделно във войната им от 1897г.

Посочени са имената на 31 загинали офицери от еврейски произход, но те са с няколко десетки повече. Като се има предвид, че те са с са 10% от общия брой на офицерите на фронта, може да се предположи, че евреите офицери са били около 350-360 души. Никоя друга малцинствена група в България не е изпращала такъв брой офицери на фронта, както българското еврейство. Със сигурност може да се твърди, че няма български офицер от еврейски произход, който да не е кавалер на орден за храброст. Това се отнася и за офицерите военни лекари.

Съществува поименен списък на загиналите във войните български евреи, но в никоя война не може да се установи точният им брой. В писмо от 12 октомври 1943 г. полковник Аврам Таджер пише на министъра на вътрешните работи:

От данни на Министерството на войната се вижда ясно, че числото на падналите евреи в полето на честта съответства напълно на жертвите, дадени от доблестните бойни другари – българи. Горд съм да отбележа факта, че няма досега български евреин, който да се е провинил в измяна, предателство или дезертьорство.