С чужда слава се кичиш, Спасе!
Или белите петна в „тезите” на един „учен” за българите в Албания
В бр. 2-3/2020 г. на сп. „България-Македония” бе публикувано интервю с доц. Спас Ташев от Института по демография: „През 1947 г. България отказва да изпрати учители за сънародниците ни в Албания…” По повод излизането му видният познавач на проблемите на македонските българи г-н Цанко Серафимов го определя като „гвоздея“ на броя. Той подчертава, че интервюто с доц. Сп. Ташев е по повод книгата му „Българските общности в Западните Балкани. Том I. Албания“ (ИК „Орбел“). „Проследявайки, пише Серафимов в рецензията си, политическите процеси и етнодемографските последици от тях от 1913 до 2019 г. доцент д-р Спас Ташев се спира преди всичко на политиката на българските правителства спрямо проблемите на българското малцинство в Албания. Засяга и болезнения въпрос по облекчаването на режима за даване на българско гражданство на нашите сънародници зад границата”, заключава рецензентът.
Внимателното вглеждане обаче както в интервюто, така и в книгата на доц. Спас Ташев разкрива доста бели петна в тезите изложени от „демографа”. В тях липсват някои важни исторически факти, които се явяват неотменимо свързани с „откриването” на „забравените” българи в Албания преди три десетилетия.
Разбира се, както отбелязва и самият автор, връзките с българите в Албания след 1989 г. са възстановени от него. Но не знам защо не посочва, че той го стори в качеството му на щатен съюзен организатор на ВМРО-Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД) за Пазарджишка област? И че работата му сред нашенците в Албания не беше възможна без ролята на „Пиротска” 5. Особено в периода 1990-1997 г. И всичко това той го знае прекрасно, а и най-важното – говорят го фактите!!!
Необяснима е и деменцията обхванала учена-демограф и по отношение на грижите на българската държава за българите в страната на орлите. В изреченото и написаното от доц. Спас Ташев в интервюто му и в книгата му България липсва като страна направила немалко за защита на каузата на нашите сънародници.
Ето защо, за да не пропусна някой особено важен момент от дейността на ВМРО-СМД и на страната ни, а не единствено неговата лична, сред българската диаспора в Албания, ще припомня „пропуснатите” събития.
Както е известно, българите в Албания са най-западният дял от българската етническа и езикова територия на Балканския полуостров. По време на Възраждането те са неделима част от българския народ и формиращата се българска нация. През 18 и 19 в. големи групи българи от тези земи мигрират в централната и източната част на Македония, в Тракия и в Мизия, включително и в Добруджа. Тези българи вземат участие в борбата за независима българска църква и са в диоцеза на Екзархията до създаването на албанската държава през 1912 г. След този период българите от района загубват пряка връзка със свободната част на отечеството, независимо, че български учители и свещеници има и в годините на Първата световна война.
В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 г. – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие. Нещо повече, първите контакти с тях след рухването на тоталитарния режим в Тирана се осъществяват от представители на ВМРО-Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД). Едва по-късно свой интерес към съдбата и положението на нашенците в Албания проявяват и отговорните български институции, от най-висок ранг.
След 1992 г. представителите на ВМРО-СМД Евгений Еков, Спас Ташев и Тодор Недков обиколят населените с българи райони в Албания десет пъти и успяват да положат основите на организираното българско национално движение в страната на орлите. За по-ефективното противодействие на антибългарската пропаганда сред сънародниците ни, те създават за десетилетие и половина няколко местни организации.
Снимка 01.
През юни 1992 г. гръцкият националистически вестник „Стохос”, който следи много внимателно дейността на ВМРО-СМД сред албанските българи още от началото й, заема доста по-различно становище от изразеното от доц. Спас Ташев в интервюто му за сп. „България-Македония” и в демографското му „проучване”. И за да не бъда обвинен в пристрастност ще оставя издателите да опишат първите ни стъпки:
„Делегация на ВМРО-СМД, посочват в своя специална статия издателите, начело с нейния секретар Евгений Еков, осъществява посещение в Североизточна Албания. Особен интерес е проявен към района на „Голо бърдо”, където се осъществяват контакти с национално-културното дружество и синдиката на строителите.
По време на пресконференция след завръщането Еков заявява, че делегацията е посетила райони с българско население с цел подпомагане оцеляването на българския дух. Също така споменава, че населението ги е приело с голям ентусиазъм и със засилено национално чувство, изразявайки своята благодарност за интереса на „майката-родина” след петдесет години изолация. Според Еков, председателят на национално-културното дружество Рамазан Чадри е предложил да пътува до България, за да изследва съществуването на доказателства за българския произход на жителите на около 20 села в района на „Голо бърдо”, където се говори диалект подобен на българския език,” съобщават от крайнодясното атинско издание „Стохос”.
Етнокултурното дружество „Голо бърдо”, на което особено внимание отделя вестника, е създадено в началото на 90-те години в Тирана с председател Рамазан Чадри, дългогодишен авторитетен научен работник в Института по езикознание и литература при Албанската академия на науките. Дружеството развива активна дейност главно в областта на езикознанието и изследване на традициите на населението в „Голо бърдо”. Рамазан Чадри е автор на първия Албанско-български разговорник. Той работи и по издаването на учебник по български език за албанци. Първите официални контакти на неговия лидер с отговорни фактори в България бяха установени по линия на сътрудничеството между дружеството и представителите на ВМРО-СМД, които развиваха през 90-те години връзките с нашите сънародници в Албания.
Неслучайно е и вниманието насочено към „синдиката на строителите”, какъвто е създаденото със съдействието на ВМРО-СМД в началото на 90-те години „Работническо друштво „Голо бърдо”, с център гр. Елбасан.
Снимка 03. 
На 3 декември 1992 г. в София между ръководствата на двете организации е подписан протокол за сътрудничество. С него, след като констатират съвпадение на мненията им, договарящите се се съгласяват да работят съвместно в няколко направления. ВМРО-СМД се задължава да оказва, според възможностите си, пряка помощ за разрешаване на социално-икономическите, битовите, културните, образователните и други нужди на българите в Албания. От „Пиротска” 5 поемат и ангажимента да излагат пред българското правителство и другите компетентни институции в България проблемите на нашите сънародници в Албания и да изискват своевременна намеса за тяхното разрешаване. С цел осъществяване на общобългарското национално духовно единство, в рамките на протичащите интеграционни процеси, ВМРО се нагърбва да бъде посредник при контактите на албанските българи с другите наши сънародници по света. Работническата организация „Голо Бърдо”, от своя страна, поема ангажимента да информира своевременно ВМРО-СМД за проблемите на нашенците в Албания. Двете формации декларират готовността си и за взаимодействие при осъществяване на тяхната международна дейност в района и в Европа.
На 25 март 1993 г. за подпомагане на ВМРО-СМД при разнопосочната й работа сред българите в Албания за неин представител на място е определен журналиста Исмет Тола. За изпълнението на поставените му задачи, същият праща с препоръчани писма до „Пиротска” 5 свои едномесечни отчети, запазени в личния ми архив. Те представляват едно безценно доказателство за това кои и как будеха народната свяст на сънародниците ни в Албания през 90-те години на 20 в. За своите заслуги като преподавател по български език Исмет Тола бе удостоен през 2002 г. с титлата „заслужил учител” от министъра на образованието и науката на България. След няколкогодишно сътрудничество Исмет Тола става секретар на водещото сред българските организации в страната на орлите Дружество „Просперитет Голо Бърдо” (ДПГБ). Дружеството е наследник на духа и традициите на съществувалото преди него дружество на строителите „Голо бърдо”. То е регистрирано от албанската държава през 2000 г. и има филиали и в градовете Елбасан, Берат и Либражд. Негов дългогодишен лидер е Хаджи Пируши.
От 3 до 9 юли 1994 г. по време на командировката им в Албания представителите на ВМРО-СМД Евгений Еков, отговорен секретар, и Спас Ташев, член на ИК, даряват 150 щатски долара за църквата в с. Връбник.
През април 1996 г. делегация начело със съпредседателя на ВМРО-СМД Евгений Еков, който е поканен за официален гост на конгреса на Демократическата партия от Сали Бериша, посещава за пореден път Албания. Събитието е използвано, за да се осъществи със съдействието на българския посланик в Тирана Стефан Наумов среща на Еков с лидера на косовските албанци Ибрахим Ругова.
В продължилия над един час разговор неформалният „президент на Косово” Ругова изразява готовността си за възстановяване на сътрудничеството между ВМРО и албанското освободително движение. Той се позовава не само на историческите традиции в това отношение, но и на общите цели и интереси, които ВМРО-СМД и оглавяваната от него Демократическа лига на Косово (ДЛК) имат към този момент. Евгений Еков изразява принципно съгласие с предложението на Ругова подчертавайки, че както в миналото, така и тогава общият противник е един – сръбският хегемонизъм. Постигната е договореност за продължаване на връзките и Ругова определя за свой представител секретарката си по международните въпроси Едита Тахири.
Снимка 04.
Поради стечението на обстоятелствата този контакт не се развива, но той по един безспорен начин показва авторитета, който ВМРО-СМД чрез дейността си е натрупало сред албанските политически среди.
В началото на 1999 г. е регистрирано Дружество „Иван Вазов”. Негов председател е Зехрудин Докле. Към дружеството е създаден филиал „Преспа”, със седалище в гр. Корча, с председател Сотир Митрев от с. Пустец, Мала Преспа. Зехрудин Докле поддържа тесни отношения с ДАБЧ, МОН, дружество „Огнище“, както и с парламентарното лоби в нашето Народно събрание, което работи в интерес на албанските граждани от български етнически произход в Албания и др.
Дружеството съдейства за подбор на кандидати за следване у нас и от областта Гора. Сред най-успешно реализираните проекти на организацията са превод от Зехрудин Докле на някои разкази от „Диви разкази” на Николай Хайтов; филм на Надире Бузо за художничката от албанско-български произход Лика Янко; изложба в Тирана на художничката Фиоралба Сатка, завършила Художествената академия в София. Сотир Митрев събира и обобщава информация за историята, езика и традициите на населението в Мала Преспа, впоследствие издадена в книга за тази област. Митрев разширява и дейността на филиала в района на Мокра.
На срещи с тогавашния външен министър Надежда Михайлова (март 1999 г.), с президента Петър Стоянов (май 2000 г.), и заместник-министър Иван Петков (ноември 2001 г.), както и с бившия премиер Сакскобургготски (март 2003 г.), ръководствата на дружествата потвърдиха решимостта си да работят за възраждането и опазването на българския език и култура в Албания.
На 5 май 2003 г. в столицата Тирана е открит официален офис на ДПГБ, обзаведен със съдействието на българската мисия и с техника, подарена от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. То работи активно за развитие на отношенията на българското население от „Голо бърдо” с България. В течение на години дружеството съдейства за набиране на кандидати за следване в български ВУЗ-ове по силата на 103-то ПМС, за курсове по български език в Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ „Св. Кл. Охридски”, съдейства за събиране на информация за историята, езика и традициите на населението от „Голо бърдо”.
Дружеството поддържа контакти с ДАБЧ, МОН, дружество „Огнище” и др. С негово съдействие вече няколко години успешно функционира постоянен курс по български език в университета „Александър Джувани” в Елбасан. В началото на 2003 г. в курса са включени и деца от гр. Либражд.
В началото на месец септември 2003 г. ДПГБ сезира за своето съществуване и съответните органи на Съвета на Европа, с което бе положено началото на формалното му признаване и от международния фактор, с цел последващо и окончателно легализиране на статута на българското население в Албания. От своя страна, Тирана проявява особена чувствителност по малцинствените въпроси, не признава наличието на българско малцинство („албански граждани от български етнически произход” или „българска етнокултурна общност в Албания” – категории, които българската дипломация се стреми да наложи в двустранните ни отношения по този въпрос). Непризнаването на българския характер на това население е основната причина албанската страна да не приема предоставения й още през март 2001 г. проект за програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата.
Същевременно, от страна на Република Македония, се провежда особено активна политика за македонизация на българското население в Албания, за което се отделят значителни финансови средства. В Албания българите не са признати за малцинство, като заплахата идва и от действащата „македонска пропаганда”. Развитието на отношенията Албания-Македония и интереса на Тирана към албанската общност в последната, показва, че тя е по-склонна да възприеме официалната македонска позиция, въпреки че признава поне, че произходът на българите от „Голо бърдо”, например, трябва да се търси в историческите им корени. На 21 февруари 2000 г. председателят на македонският парламент Саво Климовски се среща с делегация на „македонските малцинства”, включително и от „Голо Бърдо” и „Преспа” и обещава отварянето на граничен пункт и „сближаване на населението на двете държави”.
От проследяването на общото положение на българското национално малцинство в Албания се налага впечатлението, че през разглеждания тридесегодишен период известни заплахи за загуба на българското етническо самосъзнание и постепенна асимилация на нашенците съществуват най-вече в Албания. Това усложни още повече нашите официални усилия за защита на българското малцинство.
През последните три десетилетия обаче двустранните отношения не само излизат от застоя, в който се намират, но отбелязват и тенденция на възходящо развитие. Важно значение за активизиране на отношенията има възстановяването на политическия диалог на високо равнище. Съществен принос за динамизирането на двустранните отношения изиграват посещенията в България на външния министър Паскал Мило през април и декември 1998 г., на президента Реджеп Мейдани през декември 1998 г., на министъра на външните работи Надежда Михайлова през март 1999 г. в Тирана и на премиера Пандели Майко в София през октомври 1999 г. През 1998-1999 г. са подписани следните по-важни двустранни документи: Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата за периода 1998-2000 г.; Спогодба за сътрудничество между СУ ”Св. Климент Охридски” и Тиранския университет; Спогодба за шосеен транспорт; Протокол за сътрудничество между Министерствата на външните работи; Спогодба за научно сътрудничество между БАН и ААН и др.
Определен напредък е постигнат и в работата с населението от български етнически произход в Албания. При посещението си в Тирана министър Надежда Михайлова се среща с дружествата на българите от „Гора”, „Голо бърдо” и „Мала Преспа”. Под патронажа на президента Петър Стоянов са осъществени два етапа на дарителската акция „Голо бърдо”. Активно работят и дружествата за приятелство в София и Тирана. Значителен е обмена по линия на културното сътрудничество.
Снимкa 02. 
На срещи на високо и най-високо равнище България неколкократно поставя пред албанската страна въпроса за признаване наличието на българско население. В резултат албанската страна, която от години застъпва становище, че това е проблем на българо-македонските отношения, бе принудена официално да заяви, че този въпрос следва да се решава между Албания и България. И макар, че албанската страна продължи да твърди, че въпреки съдебната регистрация, пред официалните албански власти от страна на това население не са постъпвали искания за третирането му като национално малцинство, то все пак бе признато официално за такова.
Покрай признаването обаче на българите в Албания за малцинство изведнъж се оказа, че това е едва ли не дело само на колцина (евро)депутати и водачи на български организации в страната на орлите. Никой не иска и не може да отрича техните заслуги. Но защо се забравя, че битката за българщината в „Голо бърдо”, Кукъс, Корча и „Мала Преспа” се възобнови, когато след близо половин век забрава тези райони бяха обходени от официални пратеници на ВМРО-СМД?
Видно е, че ние, помнещите отдавна, помним целия „филм” от преди 27 години. Но след тази изчерпателна хронологическа ретроспекция ще продължи ли доц. Спас Ташев да мълчи?! Защото отговорът ми на автора е огледало на препоръката, която акад. д-р Роберт Иванов Златарев дава на Вениамин Терзиев по друг повод и в друго време: „…Затова не се свени да го припомниш. Защото и Апостолът е смятал, че „историята ни няма да припише заслугите ми другиму”, ала не би…”
С чужда слава се кичиш, Спасе!
София, 21 авг. 2020 г. Евгений Еков
