Благородникът, който си отиде уморен от общуването
Ако беше доживял, големият ни актьор Георги Черкелов днес щеше да стане на 90 години
Достолепен, красив и внушаващ респект, наричат Георги Черкелов Благородника.
Той е една от първите истински звезди на българското кино.
Големият Иван Кондов го запалва по театъра, с когото се запознава при участията си в самодейни програми в Хасковско. Причината да имаме на екрана и на сцената Стефан Данаилов, също е Кондов. За да изиграят двамата след години ролите на Богдан Велински и Майор Деянов в култовия сериал „На всеки километър“ и тандемът им да събере тълпи почитатели след себе си.
Велински в сериала „На всеки километър“ (Снимка: Архив Dir.bg)
Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).
Ролята му на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където влиза в сложния образ на полицая Никола Гешев, го прави изключително популярен. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино. Но не по-малко впечатляващи са и много други негови превъплъщения – генерал Карев от „Цар и генерал“, Мидхад паша от „Демонът на империята“, Александър Цанков от „Допълнение към Закона за защита на държавата“.
Във филма на Въло Радев „Цар и генерал“ (Снимка: Архив Dir.bg)
Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.
С Апостол Карамитев във филма „Бялата стая“ (Снимка: Архив Dir.bg)
На театралната сцена той е академик Урумов от постановката на Асен Шопов „Нощем с белите коне“, на трагичния Хлудов от „Бяг“ на Михаил Булгаков, на Сава Попович в „Когато гръм удари“, на генерал Игнатиев в „Дипломати“, на Лир в „Крал Лир“ на Крикор Азарян. На Първата ни сцена са най-впечатляващите му роли. До края обаче мечтае да изиграе ролята на Фалстаф от „Веселите уиндзорки“ на Шекспир. Комедията е по-трудна, много е привлекателна, казва актьорът.
Във филма „Топло“ (Снимка: Архив Dir.bg)
Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния театър, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995). През 1982 – 1984 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.
Във филма „Невероятна история“ (Снимка: Архив Dir.bg)
За 50 години Черкелов вече е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното.
Във филма „Топло“ (Снимка: Архив Dir.bg)
Във филма „Топло“ (Снимка: Архив Dir.bg)
Черкелов привлича като магнит жените и любовният му живот е изключително богат. Жени си за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.
През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.
Във филма „Невероятна история“ (Снимка: Архив Dir.bg)
От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си. Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г. През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.
До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова.
Със съпругата си на червения килим (Снимка: BulFoto)
Последните 20 години от живота си Георги Черкелов живее в луковитското село Ъглен заедно със съпругата си Зина. След скандалното му пенсиониране от Народния театър, актьорът се оттегля след природата, където казва, че му е най-добре. Обича обаче да пътува – до САЩ, Индия и Шри Ланка, където е семейството на една от дъщерите му.
Георги Черкелов си отива на 81 години, като една от причините е това, че пуши по 40 цигари на ден. През 2011 г. преди Коледа актьорът получава масиран инсулт и е приет в Първа градска болница. Засегната е дясната част от мозъка, но успяват да го стабилизират. Но лекарите откриват, че има инфаркт на далака и се налага операция за отстраняването му. Черкелов имал проблеми и със сърцето и лекарите му поставят пейсмейкър.
Той често казва, че не цигарите и алкохолът убиват, а „умората от общуването“.
На 19 февруари 2012 г. 81-годишният актьор си отива от този свят от остра дихателна недостатъчност.
Твърди, че няма достатъчно самочувствие да пише книга за себе си, че едва ли историите, които може да разкаже, ще са интересни за някого. Така и не оставя мемоари.
Поклонението (Снимка: BulFoto)
Ето какво казва Черкелов в свои интервюта:
„Моите деца ми казват: ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно; освен тук-таме някой дамски тоалет – черното не е хубаво… Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо.“
„Не се оплаквам. Живях шарено. Започнах да се оформям като мислеща човешка единица през капитализма, зреех при социализма, а сега дозрявам отново в капитализма. Нищо не се променя. Все едно и също е. Днешното е позабравеното вчера.“
„Едно от най-несъвършените неща на нашата планета е човекът. Всичко останало е по-съвършено, може да не е 100 %, но е по-съвършено.“
„Слава Богу, има трайни неща, които няма да се променят. Например това, което е дал Господ – природата. Ние я разсипваме, но не можем напълно. Полека-лека акълът ни ще идва и ще спрем да я замърсяваме.“
„Големият град ме уморява, напряга ме. Натоварват ме тези, които все се оплакват, изхабяват ме. Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво.“
