Преди 76 г. Първа българската армия започва боевете при река Драва

Тя е част от отбранителната Балатонска операция.

Балатонската операция е последната отбранителна операция на Червената армия против германските войски по време на Втората световна война. Провежда се в периода от 6 до 21 март 1945 г. с част от силите на 3-ти Украински фронт (четири общовойскови и две въздушни армии) при съдействието на 1-ва българска армия и 3-та югославска армия.

Без да се съобразява с пряката заплаха за Берлин след зимното настъпление на Червената армия, немското ръководство през пролетта на 1945 г. решава да нанесе контраудар в Унгария. То планира да ликвидира дълбокото оперативно вклиняване на 3-ти Украински фронт на десния бряг на Дунав между река Драва и езерото Балатон, да изтласка съветските войски зад Дунав и по този начин да ликвидира заплахата за Виена и южните райони на Германия. Освен това в района на Балатон се намират едни от последните достъпни за германците нефтени находища, без които военновъздушните и бронетанковите сили на Германия остават без гориво.

Пролетното пробуждане е предвиждащ с три разсичащи удара да раздроби и унищожи по части основните сили на 3-ти Украински фронт. Планира се главният удар между езерата Балатон и Веленце да бъде нанесен със силите на 6-та танкова армия на СС и 6-та полева армия в югоизточно направление. Вторият удар следва да се нанесе от 2-ра танкова армия срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ. Германският 91-и армейски корпус от състава на Група армии; трябва на форсира река Драва, да преодолее съпротивата на 1-ва българска армия и да се устреми на север, за да се съедини с 6-та танкова армия.

На Първа българска армия с командващ ген.-лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса – 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два корпусни щаба, напълно окомплектовани с офицерски състав

Трети корпус (8-а, 10-а, 12-а и 16-а пехотни дивизии) с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с 57-а съветска армия; на юг – река Драва; на изток – 4-ти корпус на Първа българска армия.

Четвърти корпус (3-а и 11-а пехотна дивизии), командван от ген.-лейтенант Стоян Трендафилов, заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточен съсед 3-та югославска армия, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад с Трети корпус.

Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е възпрепятстван на 10 март.

В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат плацдарм с ширина по фронта 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус.

От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана.

До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира плацдарма при Валпово.

Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната.

Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.

Загубите на българската армия възлизат на 1614 убити, а ранените са около 2500.