• Момчето е единственият танцьор със синдром на Даун
• Атанас Клечаров почина от ковид малко преди да излъчат клипа му в „България търси талант“

„Мамо, Наско сега звездичка ли е“, пита малкият син на Анна Йончева. Тя от години се занимава с деца със специални потребности по проекта „Различните деца на България“.Наско стана звездичка по два различни начина – след като изпълни уникален танц с партньорката си Алис в „България търси талант“, записан преди месеци. Докато записът бъде излъчен по телевизията, Наско става звездичка и на небето. Отива си през ноември от усложнения от Ковид-19 едва на 18 години. Записът на танца бе излъчен тези дни –

неговото семейство пожела детето им да бъде запомнено с обаянието

и с неутолимата си страст към музиката.Онова, което е уникално при Наско, е, че той е единственото дете със синдром на Даун, което тренира спортни танци. Прекрачва прага на танцовата зала едва на пет години покрай брат си, който също тренира там. Майка му го завежда, за да вземат близнака му – и той остава очарован от магията на ритмите.“Можеше да танцува всичко – и латинотанци, и хора, и ръченици, и на раппарчета. Достатъчно бе само да засвири музика, за да започне да танцува“, разказва Анна.В „България търси талант“

Наско и партньорката му Алис спечелиха четири „Да“ със своето прекрасно изпълнение. „Прекрасни сте“, възкликна Славена Вътова, а Любен Дилов – син и Екатерина Евро се разплакаха след изпълнението. Наско Клечаров предизвика бурна вълна от коментари в социалните мрежи. Семейството е белязано и от друга трагедия –

преди няколко години умира неговият брат близнак

който не страда от Синдром на Даун.“Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа. Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем такъв, какъвто е. Той помогна в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да разберат, че той не е различен, че всеки човек носи своя индивидуалност и че той е талантлив като тях. Всъщност научи нас да бъдем толерантни, а ние го научихме да танцува“, коментира неговата учителка по танци Мая Енчева.Именно тя вижда потенциала в малкото момче и започва да репетира с него в залата на град Ракитово. След няколко години, когато школата вече не може да провежда занимания в малкото селище и се премества във Велинград, детето я следва неотлъчно и там. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропускане – и така, до навършването на пълнолетие. „Беше слънчево дете и много обичаше танците. Разбира се, беше му трудно да танцува, но беше упорит и успя да се справи. Впоследствие се опитвал да научи и родителите си, и връстниците си в училище да танцуват“, спомня си Мая Енчева.

„Беше много щастлив от успеха си в „България търси талант“

още повече, че трябваше да продължи участието си с Алис“. Преподавателката споделя, че на момичето му е било много трудно да преодолее шока от смъртта на приятеля си. Алис се кани да продължи да танцува, но вече с дамска формация.За погребението му приятелите от клуба купуват любимите му рози – жълти. Точно 18 на брой, колкото са и годините на Наско.Учителката на Наско твърди, че той се чувствал добре сред децата, а и те с него. Според Анна Йончева имал направо заразителна усмивка и омайвал всеки, който се доближи до него. „С нетърпение очакваше абитуриентския си бал, а моята дъщеря Симона щеше да бъде негова дама. Дори вече му бяха купили костюм.

Беше поканил на бала си цялото Ракитово

и често се шегувахме как ще сместят толкова хора у дома си“, припомня си Анна. Другата дейност, за която проявявал особен ентусиазъм, била да снима. „Когато се запознахме, носеше един черен  фотоапарат и непрекъснато снимаше всичко, което му се стори любопитно. Видеше ли двама-трима души накуп, бързаше да им направи снимка“, разказва Анна, която именно така е направила първата негова снимка за проекта си – на момчето с Даун, което държи фотоапарат и очаква новите си обекти.  Когато през ноември миналата година става ясно, че Наско има усложнения от Ковид-19, се организира кампания за намиране на кръвна плазма за момчето. От дете той е имал и увредено сърце покрай заболяването си. Плазмата е намерена, но въпреки това Атанас не успява да се пребори със заболяването. Кметът на града обявява тридневен траур, когато слънчевото момче си отива.