Навършват се 803 години от възкачването на Иван Асен II на престола в Търновград. При царуването на този велик държавник, пълководец и дипломат, българската държава разпростира своите граници на три морета и достига истински стопански и културен разцвет
доц. д-р Петър Ненков
През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно бродници, за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Цар Борил своевременно се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен..
През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.Още в началото на царуването си, с умело провеждана дипломация и политика на династични бракове, без да пролее капка кръв, връща в пределите на българската държава, загубените от неговия предшественик, цар Борил български земи – Браничевска и Белградска области и част от Тракия с градовете Пловдив и Боруй /Стара Загора/. Това предизвиква недоволство в новите ромейски държави, възникнали върху развалините на Византия – Никейската империя, Трапезундската империя и Епирското деспотство. Всяка от тях се стреми да стане господстваща сила на Балканите и да възстанови предишната мощ на Византийската империя. Най-агресивен в нападките си към българската държава е епирският деспот Кир Теодор Комнин.
Въпреки че сключва през 1224 г. договор за приятелство с българския цар, той решава да нахлуе внезапно през пролетта на 1230 година в пределите на България. Разчитайки на изненадата, се надява да постигне бърза и лесна победа. Начело на многочислена войска, част от която е съставена от западни рицари, епирският деспот пресича Беломорска Тракия по стария римски път Виа Егнация, южно от Родопите, и стига до Адрианопол/ Одрин/. От тук неочаквано тръгва по брега на река Марица към Пловдив. Когато стига до днешното хасковско село Клокотница се установяа на лагер край крепостта. Цар Иван Асен II решава, без да дочака събирането на цялата си войска, да се спусне през Стара планина и да посрещне противника в Тракия, преди да нахлуе дълбоко в пределите на страната. Тъй като не разполага с време за мобилизиране на българската армия, той повежда на бой само търновските полкове, дружините от съседните градове в Северна България и съюзната куманска конница. В ранните часове на 9/22 март 1230 г. – Деня на „Св.40 мъченици” – българската армия се явява при река Клокотница, на 10 км. от Хасково, и влиза в сражение с по-многобройните ромеи.
Българите се сражават с висок боен дух, тъй като цар Иван Асен II заповядва да закачат на копие нарушения мирен договор между Епирското деспотство и българската държава, за да покаже вероломството на ромеите. По този начин той повдига бойния дух на своите воини, които се хвърлят смело в боя. Осланяйки се на численото си превъзходство,
византийската войска нанася силен удар в центъра, който огъва българския боен ред. Българите отстъпват и примамват в предварително устроена засада противника. В разгара на сражението цар Иван Асен II проявява военна хитрост и талант на стратег, като изпраща своя резерв в обход на византийската армия. Когато в тила на ромеите се появява българският конен отряд, той предизвиква паника у тях. Те решават да отстъпят по поречието на река Клокотница, но пътят им е отрязан от отряда на болярина Радослав. Това принуждава ромеите да сложат оръжие и да се предадат в плен. В български ръце падат целият обоз на врага и много трофеи.
Самият Теодор Комнин пада в плен заедно със синовете и дъщерите си. Византийският хронист Георги Акрополит пише, че цар Иван Асен II проявява изключителна за времето си хуманност, като заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в Търново, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност Иван Асен II си спечелва обичта не само на българите, но и на ромеите и другите народи.
Известният френски византолог Алфред Рамбо дава висока оценка за този високохуманен жест, а френският историк Льобо пише: „Нито една предишна победа не е била тъй пълна и съвършена. Умереността на Иван Асен му спечелила повече победи, отколкото силата на оръжието му!“ След битката Теодор Комнин е отведен със семейството си и пленените знатни ромеи в Търново. По-късно е ослепен по заповед на българския владетел, заради участието си в заговор. По-късно войските на цар Иван Асен II нанасят тежко поражение и на страшните татарски орди, пред които цяла Европа трепери в ужас.За тази битка съобщава холандският пътешественик Филип Муске. Това е първото поражение на татарите, които подлагат на огън и меч огромни пространства от Тихия океан до Адриатическо море.
За славата на българския владетел пише Матей Парижки, който нарича цар Иван Асен II „император на България, могъщ и величествен, а българският народ – великопобеден”. Хронистът Марино Сакуто нарича българския цар „мъж славен и могъщ”. Втората българска държава става най-голямата военнополитическа сила в Югоизточна Европа. Иван Асен II си прикача титлата „цар на българи и ромеи“ и заповядва да се изгради в Търновград църквата “Св.40 мъченици”.
На една от мраморните колони в църквата е издълбан възпоменателен надпис за неговия военен триумф при Клокотница. В надписа пише, че цялата земя от Одрин до Драч е завладяна от българите. Латинците владеят само Цариград и градовете около него, но и те му се подчиняват. Иван Асен успява с дипломатически такт да скъса унията с папата и да въздигне със съгласието на източните патриарси главата на българската църква, архиепископ Йоаким, до патриаршески сан. Георги Акрополит пише за него, „че е превъзходен човек не само за своите, но и за чуждите.Всички му се чудеха и превъзнасяха, защото той никога не вдигна меч срещу своите поданици и не запетни името си с убийства на ромеи!”
Цар Иван Асен II пръв от българските владетели започва да сече монети. При неговото царуване настъпва истински разцвет за търговията, занаятите, архитектурата, литературата и изобразително- то изкуство. Строят се много нови църкви, манастири и крепости. С българската държава поддържат оживени търговски връзки търговците от италианските градове-държави Генуа, Венеция, Пиза, Анкона, Флоренция, от Каталония, Дубровник, Бохемия, от руските княжества и всички балкански държави.
България разширява неимоверно своята територия и се опира на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Тя включва в своите предели земите на север от Дунав, Македония, днешна Албания, Беломорска и Одринска Тракия, а съседните Сърбия, Епирското деспотство и Латинската империя са под силното й влияние. Папата и всеки владетел в Европейския Югоизток е длъжен да се съобразява със силата и могъществото на българската държава. На 24 юни 1241 година великият български владетел склопва завинаги очи, оставяйки една могъща държава след себе си
