Кристиян Шкварек: ДСБ неизбежно ще стане напълно ненужна тежест за „Да, България“
От профила във Фейсбук на Кристиян Шкварек – представител на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България
След поредния скандал между ДаБългаристи и ДСБари във Фейсбук се замислих, че в момента наблюдаваме особено силен паралел между партийната динамика в Обединени Патриоти до скоро и тази в Демократична България в момента.
През 2017-та формацията Обединени Патриоти влезе в парламента, като към онзи момент най-голямата партия, участвала активно в парламента на няколко пъти беше АТАКА. ВМРО се считаха за второстепенни, а НФСБ за най-малките. Постепенно ВМРО се наложи над останалите, изгради силни лица за националистическия сегмент и на практика канибализира другите две партии, консолидирайки в себе си електората на цялата формация. Само две години след парламентарните избори уж по-малката ВМРО събра напълно самостоятелно над 140,000 гласа на Евроизборите и вкара двама евродепутати, а водещата по време на създаването на ОП – АТАКА, не събра и 21,000. НФСБ дори не се яви.
Към момента, дори след тежко похабяване от коалицията с ГЕРБ и понасяне на много щети, тази динамика се запазва и ВМРО са тези на чертата за парламент, а АТАКА и НФСБ дори не ги отчита социологията. Коренна промяна от 2017-та.
В Демократична България се случва абсолютно същото. ДСБ и „Да, България“ сключиха коалиция уж на равни начала, а по-малките Зелени като трета формация. ДСБ бяха по-старите, по-наложените, с активно участие в политиката и властта през годините, с история и марка. Постепенно, а особено миналото лято, наблюдавахме израстването на „Да, България“ и затихващите функции на ДСБ.
Едните създават личности и почти култ на градския умнокрасивитет около Христо Иванов, а другите са водени от „генерал“ с харизмата на диспенсър за дезинфектант.
Едните правят акции на Росенец и пред Прокуратурата, от които отеква протестърски заряд, а другите се червят и обясняват защо Радан пак се прави на Грета Тунберг в Европарламента.
Едните са наясно, че има цял неизползван либерален сегмент в България, с който биха могли и 10% да обират на всички избори, стига да го спечелят. Другите си мислят още, че някак ще го кретат с дърти костовисти и сини бабички.
Едните привличат вече някак почти автоматично повечето нови звезди, певци, актьори, музиканти, хора на изкуството и медиите в България. Другите са като неловкия и леко грозноват side-kick на главния герой във филма.
Едните си налагат уверено и агресивно бранда „Да!“, като самостоятелна партия и марка, носейки свои маски, развявайки свои знамена и пускайки свои реклами в мрежите. Другите си носят маските и профилните рамки на „Демократична България“, все така заблудени в бъдещето на „общия проект“.
АТАКА и НФСБ също бяха уверени в „общия проект“, докато един ден не се събудиха с електорат, напълно превзет от ВМРО.
По същият начин и ДСБ неизбежно ще стане напълно ненужна тежест за „Да, България“. Това ще се случи в момента, в който ДаБг преценят, че претенциите на ДСБ за депутатски и други места са вече над това, което носят като електорат. Електорат, който към момента едва ли би стигнал и за субсидия.
А тези претенции по-скоро няма да намалеят, с оглед на гордостта на повечето ДСБари от историята на партията. От убеждението, че са автентичните десни. „Хората на Командира“. Тогава ДаБг ще разтрогне брака и продължи напред със собствения си бранд, който активно развива и в момента.
