Ангел Кънчев е една от най-ярките личности в революционната ни история и пример за подражание на патриоти като Захарий Стоянов.
Тя го застига едва навършил 21 години, но въпреки това, дал много за родината.Роден е в Трявна на 11 ноември 1850 г. Установява контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува „Възвание до българския народ“ във вестник „Дунавска зора“, с което го призовава на борба против османските поробители.
Учи в земеделско училище в Табор (1870-1871 ), след което работи в образцов чифлик край Русе.
Включва се изключително дейно в Национално-революционното движение и през 1871 г. е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски във ВРО. В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да разгърне широка дейност.
На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е предаден и обграден от турските власти. За да не бъде заловен, измъчван и разпитван, той избира сам да сложи край на живота си.
Последните му думи са: „Да живее България!“
