На 5 март 1927 г. умира генерал-майор Кръстю Маринов
ЗАЩИТНИКЪТ НА ВИДИН ПРЕЗ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА -1913 г.
доц. д-р Петър Ненков
Повечето българи, когато чуят за Видинската крепост , веднага правят асоциация с героичната й отбрана през Сръбско-българската война -1885г. от малкия, но храбър гарнизон, начело с капитан Атанас Узунов.
Има още една битка за крепостта , която е не по-малко впечатляваща от тази през Сръбско-българската война 1885г. Това е самоотвержената отбрана на Баба Вида през Втората Балканска война – 1913 г. , в която се проявява, като отличен военноначалник, генерал-майор Кръстю Маринов .
Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в село Голямо Конаре, Пловдивско. Завършва класното училище в Пловдив. През периода 1876-1877 г. е учител в семинарията в Пловдив и в село Аджар ( Свежен).
Взема участие в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. в състава на Българското опълчение. Воюва в 10-та опълченска дружина. През войната е повишен в чин младши унтерофицер .
След Освобождението постъпва във Военното училище в София. На 10 май 1879 г. завършва училището с първия му випуск и е произведен във първо офицерско звание прапоршчик. Като млад офицер е назначен във 2-ра пеша дружина на Източнорумелийската милиция. През месец ноември 1879 г. е повишен в чин подпоручик.
В периода 1880–1881 г. е адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. На 9 юли 1881 година е повишен в звание поручик. Назначен е за помощник на военния прокурор в Щаба на Източнорумелийската милиция. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък.
Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на 5-а пеша Казанлъшката дружина от Ямболския отряд. Взема участие в Сръбско-българската война 1885г., като командир на Шейновския отряд .
В хода на бойните действия, на 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на 23-ти Шипченски пехотен полк. Сражава се в боевете на Сливнишката позиция, при устието на река Луковица и при овладяването на Пирот, където е ранен от снарядно парче .
През периода 1886-1888 г. служи, като командир на 4-ти пехотен Плевенски полк в Ловеч. Капитан Маринов е първият български командир на полк, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. на офицерите-русофили, довел до детронирането на младия княз Александър Батенберг. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамблов. Назначен е за командир на 6-ти пехотен Търновски полк.
На 24 януари 1890 г. е назначен за командир на I-ва пехотна Софийска дивизия, със звание подполковник. По време на службата си се проявява, като способен, честен и самостоятелен командир. Не одобрява политиката на княз Фердинанд и отношението му към Стамболов. На 14 февруари 1900 г. е произведен в звание генерал майор, а на 15 декември същата година е уволнен от армията без никакво обяснение. След 21-годишна служба, на 45 години, генерал Маринов преминава в запаса .
През Балканската война 1912-1913 г. е мобилизиран и назначен за началник на 6-та дивизионна област.
През Междусъюзническата война 1913 г. настъпва неговият звезден час като военноначалник.
След изтеглянето на Първа българска армия от Княжевац, Главното командване решава да изостави Видинската крепост. Генерал – майор Маринов настоява пред помощник-главнокомандващия, генерал – лейтенант Радко Димитриев да бъде назначен за комендант на крепостта.
На 5 юли 1913 г. той поема командването на Видинската крепост. Сърбите настъпват по Кулското шосе, уверени в лесната си победа, защото знаят, че във Видин няма български войски.
Генерал Кръстю Маринов набързо събира опълченци и доброволци да защитават града. В бойния строй влизат дори ранени бойци, настанени в местна болница за лечение . Така гарнизонът на крепостта нараства на 5727 човека, като 2/3 от тях са доброволци, ранени и невъзстановени войници. Срещу тях се изправя 32 000 сръбска армия с артилерия!
Генерал Кръстю Маринов подготвя засада на самоуверените сърби, настъпващи към Видин. Той изпраща двадесет храбреци, които заемат една крайна къща в село Бойница и когато врагът минава през селото в усилен ход, откриват бърз и точен огън.
Настъпило безредие и суматоха в сръбските части преминаващи през селото и това забавя похода им към Видин. В града е пусната водата от Дунава в крепостния ров, обикалящ града. Тя излиза от дигите, залива видинското поле и спира врага на няколко километра от крепостта.
До края на войната врагът така и не успява да влезе във Видин, въпреки тоталното си надмощие в жива сила и артилерия и жестокия артилерийски обстрел на който подлага града. Отбраната на Видин е образец на успешно приложени тактически действия, на чиито фон изпъква патриотизмът и високият дух на генерал Маринов.
Така смелият и находчив генерал – майор Кръстю Маринов осуетява сръбските опити за присвояване на Видинския край и се превръща в достоен последовател на майор Атанас Узунов, героя от защитата на Видин от Сръбско-българската война 1885г. Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София. В негова чест през 1934 г. видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново.
На 7 юли 1936 г. във Видин тържествено е открит паметникът на генерал Кръстьо Маринов. Той е провъзгласен за негов почетен гражданин. Награ- ден е с високи воински отличия , като Орден „за храброст “- III и IV сте -пен, 2-ри клас и Орден „Св. Александър“ – II, III и IV степен.
