На 5 март 1908 година умира един от първостроителите на Българската армия, генерал-майор ВЪРБАН ВИНАРОВ
доц.д-р Петър Ненков
Генерал Върбан Винаров е роден в гр. Русчук, / Русе/ през 1856 г. На двадесет години завършва реномирания Роберт колеж в Цариград.
След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва го през 1879 г. Като млад офицер служи в кавалерията. През 1884 г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I.
Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Той е представител е на България в Международната военна комисия в град Пирот, съставена от представители на Великите сили, Сърбия и България, чиято основна задача е подписване на примирието между двете воюващи страни.
След войната Върбан Винаров е назначен за помощник-началник на Щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище.
Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Назначен е за флигел-адютант на новия български монарх, княз Фердинанд през 1894 г. и за почетен флигел-адютант на княза през периода 1899 – 1900 година.
Заема висши командни длъжности в Българската армия . През 1897 г. е назначен за началник на 4-та пехотна Преславска дивизия . На 44-годишна възраст става генерал-майор . През периода 1904 -1908 г. е инспектор на кавалерията.
Той е кавалер на военния орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас, царския орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и IV степен с мечове и ордена „За заслуга“.
Генерал Върбан Винаров е женен за Елиза-дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. От брака си с нея има пет деца.
Дъщеря му Бистра е съпруга на Симеон Радев – участник в Балканската война 1912 -1913 г. и в Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на емблематичната книга „Строителите на съвременна България“.
Синът му, поручик Георги Винаров загива през Междусъюзническата война -1913 година.
През 1907 г. генерал Винаров е избран за делегат на Втората световна мирна конференция в Хага, Холандия . Умира на 5 март 1908 г. във Виена. Погребан е в София.
