Васил Василев

„Имаме проблем с липсата на дискусия около празниците, която да бъде обществена и отговорна, а не размяна на злобни мнения по профили в социалните мрежи. Всичко това върви от 20 години и не е дискусия, а изливане на чувства, предубеждения и заблуди. Още през 1996 г. написах статия, в която предложих 24-ти май да стане национален празник. Националният празник трябва да обединява и да излъчва ценности, които българите са дали на света“. Това заяви пред Faktor.bg историкът от Велико Търновския университет проф. Петко Петков.

„Опитвам се да не противопоставям дните, защото за мен всичко е паметен календар, в който Трети март има място, но друг е въпросът, дали датата може да представлява национален празник. Страната ни има още територии, които не са включени в Сан-Стефанския договор. Най-малкото – това е руско-турски договор. Някак… не е удобно за една държава, която претендира за древна история и култура, да няма собствен идеал и представа за нещо велико, което е направила. Много е важно да се знае и как 3-ти март става национален празник.

Дори 9-и септември и 1-ви май не са били натоварени с този статут

и с тази „тежест“. На 27-ми февруари, 1990 г., държавният съвет на Народна република България, по конституцията от 1971 г., решава без дебат и обсъждане да наложи 3-ти март за национален празник. Народното събрание приема закона на 5-и март същата година. Няма Желю Желев, а хунтата, която управлява до 10-и ноември 1989 г. Неин лидер не е Тодор Живков, а Петър Младенов. Той взима това решение. Той вероятно се е усетил, че 9-и септември ще падне, макар че остава и след 1989 г. официален празник, налага 3-ти март като Ден на освобождението на България от Османско иго. Този ден е „наложен“ без никой да пита народа, експертите и обществеността. Днес се натоварва с различни партийни символи, с които партийно украсени хора ваят в него“, казва още историкът.

„През 1916 г. имаме закон, с който е приет Григорианският календар. Държавата е сложила ред при почитането на дати. По незнайни причини, 6-и септември и 22-ри септември, когато са възстановени през 90-те години, се честваха по стария стил. По новия трябваше да ги честваме съответно на 18-и септември и на 5-и октомври. 3-ти март е по нов стил, както и 24-ти май. В същото време

претендираме, че имаме древна култура

Трябва да подредим празниците си по еднообразен начин. Вариантите са два – или всички празници да са по новия календар, или да се отдава почит на датата, в която са се случили. Това обаче означава някой парламент да се осмели да отмени закона от 1916 г., който въвежда Григорианския календар. Тогава в София няма да се почита Васил Левски на 19-и февруари, защото и децата знаят, че по нов стил датата на кончината му е на 18-и февруари, а е обесен на 6-и. Тогава обаче 3-ти март трябва да стане 19-и февруари, за да стане ясно защо? Защото на този ден се възкача руският император Александър II. В негова чест граф Игнатиев избира точно този ден за подписване на Сан-Стефанския договор. Нека да видим кой парламент ще отмени решението от 1916 г., което е взето заради метеорологични несъответствия, а не заради каприз“, коментира проф. Петков.

Той обясни и защо имаме спомени за кончината на героите и иконите си, които са дали живота си за свободата на България. „Христо Ботев е убит на 1-ви юни, но си спомнете, че тогава имаше друго честване – Денят на детето. Вероятно, за да не съвпаднат двете много различни дати, са направили 2-ри юни. Страната ни има нужда от паметен календар, в който влязат 27-и февруари, когато е учредена Българската екзархия, както и 16-ти април, денят на подписването на Търновската конституция. 20-и април също трябва да бъде включен. Тогава избухва Априлското въстание, което е

ключово за развръзката при Освобождението на България

и за създаването на наша държава. Трябва да почитаме преди всичко това, което са направили българите, а след това да се реши чрез допитване, дали трябва въобще да имаме един ден, който да е „натоварен“ с „национален празник“. Нека да се върнем към старата традиция. Има хора, за които 24-и май е празник, други, които  честват 22-ри септември или 3-ти март. Всеки вероятно има своите причини. Въпросът е до липсата на култура и до липсата на възможност на общуване. Сякаш българите не искат да се разберат, а да се карат. 3-ти март е изкуствено издигнат като „сакрален ден“. Всеки, който се опита да намери несъвършенства на този ден, независимо дали аз, или мои колеги, ни обвиняват в „национални предатели“ и „чужди агенти“. Единственият празник, който става национален по народен път, е 24-ти май. Този ден по най-пълен начин изразява приноса на България към Европа и света. Този празник е винаги изпълнен само с положителни импулси. Бабите, учителите и децата се вълнуват по различен начин. Това е един благороден жест, защото сме дали азбука и на други хора по света“, категоричен е проф. Петков.