Опълченецът Марин Савов Шиков участва в три войни и проявява завидна храброст и себеотрицание в тях
Марин Савов Шиков е роден в карловското село Баня, през 1851 година. Става член на местния революционен комитет. След предателството на Димитър Общи през есента на 1872 година, започват арести на комитетски дейци от Вътрешната революционна организация . За да се спаси от турските власти, Марин Савов решава да избяга във Влашко .
През 1876 г. войводата Филип Тотю създава доброволческа чета „Балкански лев“ за участие в Сръбско-турската война . В нея се включва и Марин Савов. В боя при Чипровци той се отличава със своя точен мерник, като артилерист и поразява с оръдието си турския топ, като убива прислугата му.
Впоследствие, с точните си изстрели отблъсква атаката на аскера и го обръща в бягство. В този момент обаче му привършват снарядите, а войводата Панайот Хитов решава да отстъпи с момчетата си от позицията, защото бил получил лоши вести за разгрома на Ботевата чета и потушаването на Априлското въстание. Свикан е съвет и четата решава да се изтегли в Сърбия.
Там тя се влива в руско-българската доброволческа бригада, командвана от руския генерал Михаил Черняев. Марин Савов е включен в 3-ти доброволчески батальон, под командването на майор Чиляев и проявява храброст в боевете при Зайчар, Креват-Гредетин и Алексинац. Заради това той е награден със сръбски орден. След поражението на Сърбия, останалите живи българи от руско-българската доброволческа бригада се прехвърлят през Дунава и заминават за Плоещ, където се записват в Българското опълчение.
Те вземат участие в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., под командването на генерал Николай Столетов. Опълчението е включено в състава на Предния отряд на генерал Йосиф Гурко. Марин Савов се сражава геройски в сраженията на Шипка и Шейново. В боя на Шипка е ранен в крака, но не напуска своя боен пост и продължава да се сражава с налитащите турци. За проявен героизъм и себеотрицание, е награден с Георгиевски кръст за храброст.
След Освобождението, Марин Савов се завръща в родното си село и създава семейство. Раждат ми се пет сина и три дъщери. През 1885 г. Марин Савов участва съединисткото движение. Той е избран за председател на комитета в село Баня. След извършеното на 6 септември Съединение, заедно с председателя на Временното правителство, д-р Георги Странски и други министри посреща княз Александър Батенберг, който минава през село Баня, на път за Пловдив
На 2 ноември 1885 г. Сърбия напада вероломно българската държава. Марин Савов с записва доброволец в армията се сражава самоотвержено в боевете при Сливница и Пирот. За проявена храброст Марин Савов е награден с орден “За храброст“.
При обявяването на 5 октомври 1912 г. на Балканската война, Марин Савов, отново се записва доброволец, но поради напредналата му възраст /61 години/, го връщат у дома..
В армията са мобилизирани и заминават на фронта синовете му Саво, Вълко и Димитър. Те участват в двете Балкански войни и в Първата световна война .
Внукът на Марин Савов, подпоручик Мончо Маринов участва в заключителния етап на Втората световна война и загива геройски при река Драва, в Унгария. Марин Савов умира на 16 март 1926 година в родното си село .
По материали на дружеството на СОСЗР „Марин Шиков“/
