КРЕСНЕНСКО – РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ 1878 – 1879 г.
доц. д-р Петър Ненков
Съгласно подписания на 3 март 1878 г. Сан Стефански мирен договор между Руската и Османската империи, от пепелищата възкръсва за нов живот, като жар птицата Феникс, след пет века на забрава, българската държава. Тя обхваща областите Мизия, Добруджа, Тракия и Македония, които са населени с компактно българско население. Ала кратка е радостта на българите, защото тя е попарена от грозната вест за Берлинския конгрес на Великите сили /1 юни-1 юли 1878 г./
Българският народ посреща с покруса клаузите на Берлинския договор.
Съгласно клаузите на Берлинския договор Северна България и Софийският санджак /област/ съставляват територията на Княжество България – около 64 000 кв.км. То е самостоятелно, трибутарно княжество под върховната власт на турския султан.
На юг от Стара планина се създава автономната област, наречена Източна Румелия, която остава под пряката политическа и военна власт на султана /около 33 000 кв.км/.
Северна Добруджа е предадена на Румъния, а Нишко, Пиротско и Враня на Сърбия. Македония и Източна Тракия се връщат на Високата порта, която по силата на чл. 23 и 62 от договора се задължава да проведе реформи в тези райони и да подобри положението на местното християнско население.
Така фактически Берлинският договор създава българския национален въпрос, чиято същност се изразява в освобождението и обединението на българите, останали извън пределите на българската държава.
Съпротивата на българите срещу несправедливите клаузи на договора започва незабавно. В Княжество България и Източна Румелия се създават комитети “Единство”, които оказват всестранна подкрепа на борбата за обединение на разпокъсаните български земи .
Кресненско-Разложкото въстание е първата организирана проява на съпротивата на българския народ срещу Берлинския договор. То избухва през 5 октомври 1878 г. в отговор на репресиите на турската власт срещу българското население в Македония. Турските жестокости предизвикват масови протести у нас.
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление мемоари и петиции, с които протестират срещу решението техните земи да останат извън пределите на новообразуваното българско княжество. Наред с мирните протести се предприемат и четническите акции срещу турската власт.
В цяла Македония се организират въоръжени чети. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на охридския митрополит Натанаил Охридски, архимандрит Методий Кусев и Васил Диамандиев.
Започва подготовка за въстание, в която голяма роля играят комитетите „Единство” в София, Пловдив, Търново и Горна Джумая /Благоевград/, които събират помощи за пострадалото население, оръжие и боеприпаси .
На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. Планът за въстание предвижда чети от Княжество България да навлязат в Македония и да започнат общи действия с местните чети срещу турската войска.
За целта са създадени две чети. Едната е под командването на бившия руски офицер Адам Калмиков, а другата -под командването на полския офицер Лудовик Войткевич. В пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на българо-турската граница.За водач на четите в Македония е определен опитният войвода Стоян Карастоилов, а за началник щаб на въстаническите сили – Димитър Попгеоргиев.
Четата на Лудовик Войткевич преминава границата, но веднага е разгромена от турския аскер. В началото на октомври отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян войвода и Адам Калмиков навлиза в Македония и достига до Мелник.
На 5 октомври 1878 г. той атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часов бой, аскерът се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Кресна, Влахи, Ощава, Ново село и Сърбиново.
Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов.
Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и в други райони на Македония.
В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина и придобива масов характер. Софийският комитет „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлог. За негов заместник-войвода е избран Никола Фурнаджиев.
Ожесточени боеве се водят при освобождаването на Банско и Мехомия/ Разлог/. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Баньо Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от селата Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
Турците обаче прегрупират своите сили и преминават в контранастъпление. На 11 ноември 1878 г. те опожаряват Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на месец ноември е разгромено въстанието в Разложко. По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството на въстанието оказва своя негативен резултат за неговото отслабване.
В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опита на Левски и на Априлското въстание – 1876г. и да се създадат в селищата на Македония тайни революционни комитети, които да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев обаче не възприемат тази идея и остават привърженици на четническата тактика.
По инициатива на въстаническото ръководство се изпраща делегация в Учредителното събрание в Търново. Нейната задача е да изрази горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България.
През април 1879 г. една българска чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците обаче не са подкрепени от местното население и не могат да спрат настъплението на турските войски, които ги принуждават да се оттеглят към България. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
Неописуемите жестокости на турската редовна войска и башибозука над българското население принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в пределите на Княжество България.
Към 19 декември 1879 г. българи от Македония изпращат Мемоар до Великите сили, с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи, но гласът им остава „глас в пустиня!”
Въпреки това Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. показва непримиримостта на българите от Македония към Берлинския диктат на Великите сили и готовността им за саможертва в името на свободата и обединението с българската държава
