Нови разкрития чий е Гоце Делчев?
(ДА „Архиви“ издири неизвестни документи за Апостола и роднините му)
Евгений Еков, главен експерт в ДА „Архиви“
На 9 май 2018 г. Министерският съвет на Република България приема решение за определяне на съпредседател, структура и състав от българска страна на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Нейното създаване е регламентирано в чл. 8, ал. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Македония.
Комисията започва работа в края на юни. След постигнатите първоначални успехи с решенията за съвместно честване на: Св.св. Кирил и Методий, Св. Наум Преславски, Св. Климент Охридски, Цар Самуил, признат за легитимен представител на Българското царство, и Григор Пърличев членовете й се изправят пред казуса Георги (Гоце) Делчев. И вече 5-и месец са в задънена улица, без сериозни шансове да излязат от нея.
Във връзка с необходимостта от подробна информация на българските членове на комисията, с молба за приоритетно предоставяне на материали, които биха могли да се съхраняват в архива на „Българската Екзархия” и на други сходни фондове, към председателя на Държавна агенция „Архиви” (ДА „Архиви”) доц. д-р Михаил Груев се обръща г-жа Емилия Кралева, заместник-министър на външните работи. В писмото си тя обяснява, че търси непубликувани документи за Гоце Делчев, по-специално от периода на неговото обучение в Кукуш (1879-1887 г.), Солун (1888-1891 г.), София (1891-1894 г.) и учителстването му в Щип (1894-1896 г.) и Банско (1896 г.). Аналогични непубликувани документи се търсят и за най-близките роднини на революционера – баща му Никола (ок. 1844-1920 г.), брат му Христо (1885-1927 г.) и сестрите му Руша Делчева – Чопова (1868-1896 г.), Тина Делчева – Андонова, Лика Делчева – Станишева и Еленка (Ленка) Делчева. Всички те през 1913 г. се преселват от Кукуш в България и повечето от тях живеят за кратко или по-продължително в Горна Джумая (Благоевград) или в София.
Писмото е продиктувано от убеждението, че новоиздирените документи, които свидетелстват за българската среда и съзнание на Гоце Делчев и близките му родственици, биха подпомогнали в извънредна степен работата на Съвместната комисия.
В отговор зам.-министър Кралева е осведомена, че в дирекция „Централен държавен архив” (ЦДА) документи в по темата се пазят в няколко архивни фондове.
В личният архивен фонд на Гоце Делчев 1 документите са: спомени за Апостола от негови сподвижници, участници в национал-освободителните борби на Македония; удостоверения и информации за изразходвани суми за закупуване на оръжие и др., кореспонденция на Гоце Делчев за дейността на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) и на Задграничното представителство (ЗП) в София; „Из кореспонденцията на Г. Делчев” – дешифрирани и коментирани писма на Гоце Делчев от Дино Кьосев и др. За ранния период от неговото формиране – обучението му в Кукуш, Солун и София, както и за учителстването му в градовете Щип и Банско, се съхраняват ограничен брой архивни документи като копия на писма от Г. Делчев до екзарх Йосиф І, Неврокопската митрополия и църковно-училищната община за освобождаването му от длъжността главен учител в Банско и др. „Идеалният документ”, отговарящ напълно на търсенията на зам.-министър Кралева, който свидетелства за българската среда и съзнание на Гоце Делчев, е открит във фонда на Българската екзархия. Това е Рапорт от Н. А. Милйовски, главен учител, за вървежа на българското православно смесено училище, с. Банско, през 1896/1897 учебна година. 2 От него става ясно, че потопен в неповторимата атмосфера на Банско Гоце Делчев като главен учител и преподавател по български, френски език и гимнастика в „школото” е изцяло отдаден на мисията си. (Фиг. 1)
За нуждите на петимата български представители в Смесената комисия е изпратена и информация за съхраняваните в отдел „Държавен архив” (ОДА) – Благоевград архивни документи за Гоце Делчев. В нея е отбелязано, че в хранилищата на ОДА – Благоевград не се съхраняват оригинални документи за Апостола. Сведения се съдържат основно в спомени. Спомените за Гоце Делчев са главно на лица от с. Баница, Серско и се отнасят за гибелта на революционера. Бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев умира през 1920 г. в Горна Джумая (Благоевград) и е погребан в градските гробища. Запазени са няколко снимки на гроба му и на поклонение през 1975 г. на потомци на бежанци от Кукуш по повод 55 години от смъртта му. През 1986 г. гробът на Никола Делчев е разкопан в присъствието на комисия и останките му са извадени, съхранявани са в Историческия музей и през 1989 г. са препогребани в изградения в двора на църквата „Въведение Богородично” Мемориал „Делчев род”. В архива се съхраняват и няколко документа (предимно спомени) за сестрата на Гоце Делчев – Руша Делчева – Чопова, за сина й Тодор Чопов и за дъщерите й Магда Чопова-Големинова и Велика (Лика) Чопова.
Външно министерство е информирано също така, че архивните документи, съхранявани в посочените по-горе институции, са публични и интензивно са използвани от множество читатели през последните 25 години. В този смисъл експертите-архивисти от ЦДА и ОДА – Благоевград не могат да се ангажират с позиция кои точно от документите, съхранявани в съответните държавни архиви, са били публикувани или не.
Изглежда този отговор на ДА „Архиви” не удовлетворява напълно участниците от наша страна в Смесената комисия и заместник-съпредседателят й доц. д-р Наум Кайчев провежда няколко срещи с председателя на ДА „Архиви” доц. д-р Михаил Груев. След които изпраща и електронно запитване с повече конкретни изисквания за извършване на допълнителни издирвания от експертите на институцията. В резултат на всичко това е обновен издирващият екип в ЦДА и е разширен обхвата на териториалните архивни отдели с тези в София и Кюстендил, които също се включват в търсенето.
Отговорите, които идват в агенцията от двата отдела са отрицателни. Във връзка с писмо, получено в ОДА – София относно предоставяне на информация за роднини на Гоце Делчев, доц. д-р Михаил Груев е уведомен, че след направена проверка във ф. № 1К „Софийско градско общинско управление (1878–1944)“, оп. № 6, а.е. №№ 182а, 183, 183а, 184, 185, 185а, 187 и 188 и ф. № 163К „Столично полицейско комендантство (1883–1944)”, оп. № 2, а.е. № 45 „Досие на спортен клуб „Гоце Делчев” – София (1928–1933)”, не са открити документи, свързани с посочените в писмото имена. Във връзка със запитването до ОДА – Кюстендил за наличие на данни за роднините на Гоце Делчев ДА „Архиви” е информирана, че след направената справка в именния фишов каталог и в архивен фонд № 281К „Участие на Кюстендилски окръг в национално-освободителната борба в Македония – колекция (1878 – 1944)“, не са открити сведения за издирваните лица.
Първият „пробив” във връзка с искането на г-жа Ем. Кралева – зам.-министър на външните работи на България, е извършен с представянето на списък с анотации на архивни документи, съхранявани в ДВИА, отразяващи сведения за службата в Българската армия на: Георги Николов Делчев, Христо Николов Делчев, Владимир Андонов Чопов, Тодор Андонов (Делчев) Чопов и Петър (Петруш, Туше) Андонов Чопов.
Данните, съдържащи се в 22-те архивни единици, започващи „С приказ по Военното училище № 192, § 6 от 11 юли 1891 г. Георги Делчев се приема за щатен юнкер в училището и се зачислява във 2. Рота” 3 и завършващи със „Свидетелство № 2722 от 4 октомври 1894 г. на Георги Делчев за завършване на старшия клас и мотиви за изключването му” 4 позволяват да се проследи по неизползван досега начин обучението на Гоце във Военното училище. Причината за това е, че поради строгия режим на достъп, повечето от тези архивни материали не са били предоставяни и на професионални историци, и на „читатели-изследователи”. По един перфектен начин те се допълват от пазените в ЦДА „Спомени на Владимир Коцев за дейността на Гоце Делчев във Военното училище и участието му в национално-освободителното движение на македонските българи”, писани през 1959 г., 5 и спомените от Хр. Гюрков от гр. Щип, живущ в Ихтиман, които са озаглавени „Най-ранният период от дейността на Гоце Делчев“. 6
Имайки предвид както обемът им, така и важността им, новооткритите документи ще бъдат, надявам се, представени отделно в някой от следващите броеве на сп. „Родознание”. Независимо в какво си качество – на ученик, на юнкер, на учител или на водач на БМОРК, сякаш предчувствайки, че един ден ще избухне спор „чий е?” Георги Николов Делчев неизменно е оставял отговор какъв се чувства по националност. И това се вижда във всеки един обнародван или не архивен документ, свързан с неговата личност, в който Гоце се е самоопределял недвусмислено като етнически българин от Македония.
Сред непознатите документи съществува един – 23-ят поред от справката на ДВИА – „Присъда № 1751 от 9 септември 1918 г. на Военно-полевия съд при 8. пехотна Тунджанска дивизия с данни за кражбата на костите на Гоце Делчев, намиращи се във владение на Никола Мутафчиев от с. Баница, от редника Дамян Несторов Балников от 2/8 ешалон на 17 май 1918 г.” 7 Вярно е, че един такъв позорен факт е особено труден за приемане в сегашното разгорещено време на спорове чий е Гоце Делчев. Но покаянието на войника след като е разбрал какво е сторил и връщането веднага на костите на пазителя им го оневиняват и затова го осъждат само на един месец тъмничен затвор.
Интересното е, че изнесените тук факти изцяло опровергават версията на доц. д-р Димитър Тюлеков в статията му „Отново за Гоце, десет години по-късно” за кражбата на костите на войводата. 8 „Двама войници-крадци през 1917 г., пише Тюлеков, успяват да заблудят дядо Никола Мутафчиев. Уплашени от пренасяното по влака страховито съдържание, изхвърлят торбата, оставена без надзор само за миг. Тогава най-старшият офицер – полковник Семерджиев, държи прочувствена реч за патриотичните дела на Гоце Делчев, влакът е спрян някъде по равните поля между Сяр и Ксанти, а войнишкият кордон намира скъпоценната торба.” Авторът на статията не посочва откъде са сведенията му, но те се разминават както в броя на крадците – двама, а не един, така и в годината – 1917, а не 1918, а също и в самото развитие на случилото се. Имайки предвид, че преди да се проведе заседанието на военно-полевият съд е проведено следствие и, че присъдата е според действащия при война военно-наказателен кодекс, то аз мисля, че няма никакво съмнение, че истината за кражбата е съхранена в посочения архивен документ. (Фиг. 2)
Както показват новооткритите материали, незащитени от експертни грешки са и други смятани за „доказани факти” от историята на „Делчевия род”, чиито представители се сражават за идеалите на Апостола по фронтовете на три войни. В някои от анотациите на ДВИА е посочен Списък от м. февруари 1913 г. на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети, пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение. В тях е визирана „четата на Рума Делчева”. Внимателният анализ обаче на изпратените сканирани копия на архивните документи от експерти на ЦДА даде окончателен отговор на един въпрос: „Имало ли е въобще през Балканската война войвода на Кукушката чета с име РУМА Делчева или това е била РУША – сестра на Гоце? (Фиг. 3)
Безспорно това е била Гоцевата сестра, тъй като иде реч за грешно разчитане на буквата „Ш” като „М”, и е време „Рума войвода” да бъде изтрита от историята. А Руша Делчева да заеме полагащото се според заслугите й място, както подчертава и нейната родственица Нина Димитрова Андонова в книгата си „За Гоце Делчев войвода”! 9
Прегледът на анотациите за Туше Ан. (Чонов) Чопов позволи на столични архивисти да открият и една друга фактологическа грешка в описа на ДВИА. „В Списък [б.а. от м. февруари 1913 г.] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение], пореден № 536 е Туше Ан. Чонов (така се води) – месторождение – гр. Кукуш; възраст – 18; в състава на четата на Иван Ташов заедно с четата на Рума Делчева.” 10 Според анотация 2, „Със заповед № 1, § 6 от 3 март 1913 г. по 13-а Кукушка дружина се зачисляват по списъците на дружината и ротите явилите се служили войници и доброволци. В списъка на чиновете от Нестроевата рота под пореден № 93 е записан доброволец Тодор Чопов (така се води); местожителство – гр. Кукуш; възраст – 18; семейно положение – неженен; народност – българин; вероизповедание – източно православно; образование – V-и клас; занятие – ученик; на каква длъжност се назначава – кон. патрон. обоз (коняр в патронен обоз).” 11 От анотация 3, узнаваме, че: „Със заповед по 13-та Кукушка дружина № 26, § 11 от 1 юни 1913 г. се обявява списък за изключване на самоотлъчили се опълченци. Под пореден № 8 е записан Тодор Чопов (така се води) от гр. Кукуш, служил в нестроевата рота, в бягство и изключен от котлова храна, считано от 27 май 1913 г.” 12
Навярно, за да обяснят разликата в имената – Туше и Тодор, авторите на списъка са поставили под текста на анотация 3 „Забележка: След съпоставяне на данните и сравнителен анализ може да се направи извод, че в архивните документи на 13-та Кукушка дружина вместо Туше Чопов, неправилно е вписан Тодор Чопов. Същото е видно от професиите и възрастта на двамата братя (вписани един след друг в Списък [б.а] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение]. Тодор Чопов е зачислен в Сборната партизанска рота от 20 май 1913 г. и е уволнен от същата на 10 август 1913 г., паради което е невъзможно същият да е изключен от котлова храна и да се счита в бягство от нестроевата рота на 13-та Кукушка дружина, считано от 27 май 1913 г.” С която сами поставят питането: „За кой Тодор Чопов става въпрос?”
Стига да се сравнят данните за другия син на Руша Чопова – Тодор Чопов, с тези на неговия съименник, за да стане ясно, че е допусната грешка. 13 „В Списък [б.а.] от 2 февруари 1913 г., на Кукушката чета с войвода Иван Ташев пореден № 2 е Тодор Чопов (така се води) – секретар на четата; възраст – 22-годишен; народност – българин; месторождение – гр. Кукуш; образование – V-и клас; занятие – учител; не се е числил в запаса като войник; не е бил на свръхсрочна служба.” (Фиг. 4)
Както ясно се вижда, разминаването е пълно и явно става дума за друг член на Кукушкия род Чопови, а не за брата на Туше, чиито данни нямат място в справката.
От своя страна, при отразяване на сведенията за службата в Българската армия на Христо Николов Делчев, брат на Гоце, архивистите от ДВИА са открили неверността на друг един „факт”, придобил широка публичност в мрежата. Тя е посочена в „Забележка: В Списъка на наградените участници в Първата световна война, публикуван на интернет страницата на ДА „Архиви”, фигурира името на Христо Делчев – старши подофицер, на длъжност – мерач, служил в 3-ти артилерийски полк, 2-ро скорострелно артилерийско отделение, награден със Знак на военния орден „За храброст“, IV ст., съгласно зап. № 193/1916 г. по 2-ра пехотна дивизия със следните мотиви за награждаване: за проявена храброст във войната срещу сърбите през 1915 г. При извършената проверка по архивните документи на 3-ти артилерийски се установи, че старши подофицер Христо Делчев от 2-ро скорострелно артилерийско отделение, награден с Военен орден „за Храброст“, е родом от с. Кара Саралий (правилно Кара сарлии), Карловска околия (дн. Столетово). Същият няма връзка с известната фамилия Делчеви от гр. Кукуш.” В друга „забележка” колегите от ДВИА посочват, че: „При извършената проверка по Списъка на загиналите в Първата световна война, публикуван на интернет страницата на ДА „Архиви”, не се откри информация за Владимир Чопов.” Изглежда откриването на направени при описването на архивни документи за „Делчевия род” експертни грешки ще остане друг един от малкото позиитвни резултати от работата на Смесената комисия!
Сравнително малко са сведенията, които се отнасят до най-близките родственици на Гоце Делчев. Основополагащи са данните за тях в изследването на Туше Влахов, от което са изминали цели пет десетилетия. 14 Нови сведения за генеалогията на „Делчевия род” публикува през 2018 г. гл. ас. д-р Станислава Стойчева, но техен източник са преписки и се отнасят за периода от края на 19 до началото на 20 в. 15
Майката на Гоце Делчев – Султана (ок. 1844-1907) умира в Кукуш. След 1913 г. в Горна Джумая (Благоевград) със сигурност са живели: бащата на Гоце – Никола Димитров (Мицов) Делчев (ок. 1844-1920), брат му Христо (1885-1927), който към 1924 г. се мести в София и там умира. Той има деца: Георги (р. 1909), Никола (р. 1911), Елена (р. 1913) и Маргарита (р. 1920). Сестрата на Гоце – Руша (Мария/Маруша) (1868-1945), омъжена е за Андон (Доне) Чопов, с деца Владимир (1890-1918), Тодор (1892-1923), Петър/Петруш (Туше) (1897-1959), Христо, Велика (Лика) (1895-1983), Елена (Ленка) и Магда. Бягайки от погрома почти директно в София, след два месеца престой в Дупница, пристигат: Тина/Христина/Катерина (ок. 1874-1954), омъжена е за Георги (Гоце) Андонов, с деца Мицо/Димитър (р. 1901), Христо /1903-ок.1937/ и Милан (р. 1906), Александър/Сандо (р. 1908) и дъщеря Мария (р. 1911). Като цяло за наследниците на Христо Делчев почти нищо не се знае, докато за наследниците на Руша – за Чопови, и на Тина – за Андонови, има сравнително доста публикувана информация, включително в книгата на Нина Димитрова Андонова „За Гоце Делчев войвода“. 16 Почти нищо не се знае за най-малките сестри на Гоце: Лика/Велика (р. ок. 1876), омъжена, според някои непотвърдени данни, за Никола Станишев. Елена (Ленка) (р. ок. 1880), омъжена за Иван Пейнирджиев.
Именно поради липсата на достатъчно информация за превърналите се в столичани Делчеви е извършен и вторият „пробив” по темата. Той е реализиран след задълбочен анализ от експерти от ЦДА и от ОДА – София на възможностите къде извън системата на ДА „Архиви” биха могли да бъдат намерени търсените сведения? Така се стига до идеята те да бъдат потърсени в отдел „ГРАО” на район „Средец” на Столична община, където се съхраняват архивите на София от 1913 до 1947 г. Ролята на „златните ключета”, които отворят дълго пазените тайни на софийските архиви, изпълняват откритите при първото и второто издирване в ЦДА досиета за ликвидиране на имоти по спогодбата „Моллов – Кафандарис“, подписана между Царство България и Кралство Гърция през 1927 г. Те са на имената на Гоце Хр. Андонов 17 и на Андон Н. Чопов 18. Благодарение на данните, съдържащи се в тях, на „бял свят” след дълго отлежаване в хранилищата се появяват непознати сведения за софийския клон на Делчевия род. След обработката им столичното разклонение на Делчеви ще може да бъде проследено до днес. Разбира се, както и в случая с новооткритите документи за юнкера Гоце Делчев, и тук ще е нужна отделна публикация в сп. „Родознание”, в която да се изнесат всички новооткрити сведения.
Основните източници на информация открити в Столична община, район „Средец“, отдел „ГРАО“ са регистрите на лицата, от които се състои домакинството на: Андон Н. Чопов 19, Иван Николов Пейнирджиев 20, Тина Георгиева Андонова 21 и Димитър Гоцев Андонов 22. Макар и само четири на брой, поради събираната в тях информация, те се явяват безценен извор на сведения, допълващи родословието на Делчеви. Важни данни има и в Регистърите за умиранията 23 и в Регистърите за ражданията. 24 Естествено, за тяхната обработка са необходими немалко време и усилия.
Откритите грешки в списъка с анотациите са отстранени, архивните документи са записани на 2 CD диска и са изпратени преди септемврийската среща на Смесената комисия на г-жа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи, за използване от българските участници. Въпреки това, новооткритите документи не са взети предвид от северомакедонските представители и до общо мнение не се стига. И на заседанието на комисията на 11-12 октомври 2019 г. в Охрид, за пореден път, двете страни не успяват да разрешат спора „Чий е Гоце Делчев?” След неполучаването на така бленуваната покана за започване на преговори за членство в Европейския съюз, шансовете това да стане вече са отрицателни, да не кажа, че са дълбоко замразени. Но, както показва над 140-годишното развитие на македонския въпрос, винаги има едно „Но!”…
БЕЛЕЖКИ:
1 ЦДА, ф. 1938К, 2 инвентарни описа, 102 бр. архивни единици.
2 ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 122, л. 452, 452 гр., 453.
3 ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 53, л. 20 – 21.
4 ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 65, л. 3.
5 ЦДА, ф. № 1932К, оп. 4, а. е. 37.
6 ЦДА, ф. 1938К, оп. 1, а.е. 3.
7 ДВИА, ф. 724К, оп. 1, а. е. 7, л. 182-182 гр.
8 Тюлеков, Д. Отново за Гоце, десет години по-късно. – Македонски преглед, № 3, 2013, с. 38.
9 Андонова, Н. „За Гоце Делчев войвода”. Български писател. София, 1990.
10 ДВИА, ф. 425, оп. 1, а.е. 4, л. 47 гр., 33 – 53 гр.
11 ДВИА, ф. 422, оп. 1, а.е. 1, л. 142, 128 – 143.
12 ДВИА, ф. 422, оп. 1, а.е. 1, л. 168, 167 – 169.
13 ДВИА, ф. 425, оп. 1, а.е. 4, л. 444, 444 – 448.
14 Влахов, Т. Кукуш и неговото минало. София, 1969.
15 Стойчева, Ст. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви). – Македонски преглед, № 1, 2018, с. 133-147.
16 Андонова, Н. Цит. съч.
17 ЦДА, ф. 719К, оп. 1, а.е. 609, досие 11 598.
18 ЦДА, ф. 719К, оп. 1, а.е. 640, досие № 13546.
19 Том 212/стр. 80 – 1935 г., л.1-4.
20 Том 8/стр. 173 – 1935 г.
21 Том 66/стр. 14 – 1935 г.
22 Том 74/стр. 264 – 1947 г.
23 л. 81 – Акт за умиране на Георги Хр. Андонов; л. 249 – Акт за умиране на Христо Н. Делчев; Акт за смърт № 224 – Велика Колева Станишева.
24 Акт № 24 – Нина-Тина Димитрова Гоцева; Акт № 3444 – Веселин Димитров Гоцев.
ИЛЮСТРАЦИИ:
(Фиг. 1) Рапорт от Н. А. Милйовски, главен учител, за вървежа на българското православно смесено училище, с. Банско, през 1896/1897 учебна година. 246К_1_122_452
(Фиг. 2) Присъда № 1751 от 9 септември 1918 г. на Военно-полевия съд при 8. пехотна Тунджанска дивизия с данни за кражбата на костите на Гоце Делчев, намиращи се във владение на Никола Мутафчиев от с. Баница, от редника Дамян Несторов Балников от 2/8 ешалон на 17 май 1918 г. 724k_1_7_182_182 гр.
(Фиг. 3) В Списък [б.а., от м. февруари 1913 г.] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение], e състава на четата на Иван Ташов заедно с четата на Руша Делчева. 425_1_4_47
(Фиг. 4) В Списък [б.а.] от 2 февруари 1913 г., на Кукушката чета с войвода Иван Ташев пореден № 2 е Тодор Чопов (така се води) – секретар на четата; възраст – 22-годишен; народност – българин; месторождение – гр. Кукуш; образование – V-и клас; занятие – учител; не се е числил в запаса като войник; не е бил на свръхсрочна служба. 425_1_4_444.
