Самарское знамя
Самарское знамя
Сама́рское знамя (болг. Самарско знаме) — один из символов вооружённых сил Болгарии. Полотно, вышитое монахинями Иверского женского монастыря, было подарено жителями Самары болгарским ополченцам во время Русско-турецкой войны.
Самарское знамя — это трехцветный флаг размером 1,85×1,90 метров из шёлковых полотен красного, белого и синего цветов. В центре полотнища находятся изображения Богоматери и Кирилла и Мефодия в золотом кресте, вышитые по рисунку Санкт-Петербургского художника Николая Симакова. Серебряный наконечник флагштока был выполнен в византийском стиле по эскизу графа Рошфора.
_%E2%80%94_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA.jpg?uselang=ru)
Знамя было вручено болгарским ополченцам недалеко от города Плоешти 18 мая 1877 года. Делегацию из города Самара возглавляли Ефим Кожевников и Пётр Алабин.
«Въезд Великого Князя Николая Николаевича Старшего в Тырново 30 июня 1877 г.»
картина Н. Д. Дмитриева-Оренбургского
Флаг был передан Знамённой ротой болгарского ополчения — 3-й роте из 3-й дружины. Ополченцы сражались с ним в битвах за Стара-Загору и Нова-Загору, за Шипку и Шейново.
Сначала знамя хранилось в Радомире, где размещалась до демобилизации 3-я ополченская дружина. После демобилизации последний знаменосец Никола Павлов Корчев переехал из Радомира в Варну, где жил до конца своей жизни. В 1881 году знамя было перевезено в Царский Дворец в Софии (сейчас — Национальная художественная галерея), где хранилось до 1946 года. Сейчас знаменитое Самарское знамя хранится в Национальном музее военной истории Болгарии в отдельном помещении с особыми условиями и под усиленной охраной.
Самарское знамя — единственное полотнище, награждённое Орденом «За храбрость» республики Болгария, который позднее был помещён в богато украшенный наконечник флагштока.
Современные флаги Самарской области и города Самары, утверждённые в 1998 году, взяли за основу именно Самарское знамя.
Копии знамени
Мемориал в честь Самарского знамени в городе Стара-Загора
Первые копии знамени были изготовлены в 1958 году. Одна из них была передана Центральному военному музею СССР. Ещё два полотна были сделаны позже: первое — в 1978 году в мастерской Михаила Малетского, а другое было вышито для Национального музея военной истории Болгарии в 2006 году послушницами Монастыря Покрова Святой Богоматери.
В 1981 года точная копия знамени была подарена болгарами городу Куйбышеву. Ныне она хранится в Музее истории войск Приволжского военного округа г. Самары.
11 августа 2008 года депутат Народного собрания Болгарии Евгений Жеков и вице-мэр города Стара-Загора Мария Динева привезли в Самарскую область копию знамени, которое было изготовлено одним из наиболее известных художников Болгарии — Димо Геновым. Болгарская делегация передала знамя Иверскому монастырю.
В 2016 году копия знамени была передана Московским общественным фондом культуры Самарскому областному историко-краеведческому музею им. П. В. Алабина.
Источники
- Администрация Самарской области – История Самарского знамени (недоступная ссылка). Samara.ru. Дата обращения: 25 ноября 2006. Архивировано 2 сентября 2001 года.
Ссылки[править | править код]
- Самарское знамя: полёт сквозь время.
-
Самарско знаме
Самарското знаме
Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия. Създадено е от монахини от град Самара, Русия, и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“.
Самарско знаме
Знамето е трицветен плат (от горе надолу хоризонтално: червен, бял, син) с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир.
Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.
Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.[1].
Знамето първоначално е предназначено за въстаниците от Априлското въстание (1876).
По решение на Думата на град Самара от 17/29 април 1877 г. знамето е предадено на великия княз Николай Николаевич за да бъде връчено на Българското опълчение.[2] На 6/18 май 1877 г. в Плоещ делегация от град Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотр Алабин връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя.
Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.
Знаменна рота е III-а Опълченска рота (командир, щабс-капитан Попов) от III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин).
Знаменосец е унтерофицер Антон Марчин,[3][4].
Самарското знаме, снимка от албумна колекция в ДАА
Знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.
Носено е и в битката при Шипка и Шейновската битка.[5]
След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев.
През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия).
В 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г. се състои юбилейно честване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За храброст. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За храброст, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
През 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея.
През 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. През 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
Художествено представяне
Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на Ярослав Вешин (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на Николай Дмитриев-Оренбургски.
Днешното знаме на Самарска област в Русия, прието в 1998 г., е базирано на Самарското знаме.
Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора – 1877 г.“.
Мемориалът се намира в квартал „Самара“ и се вижда от почти всяко място на града. Построен е по случай 100-годишнината от Руско-турската война.
-
Самарското знаме; Ярослав Вешин; 1911 г.
-
Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ; Николай Дмитриев-Оренбургски
-
Мемориалът „Бранителите на Стара Загора“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители
Вижте също
Източници
- ↑ Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 160
- ↑ „Освободителната война“ 1877 – 1878, С., 1986, с. 161
- ↑ „Освободителната война 1877 – 1878“, С., 1986, с. 161
- ↑ Генов. Ц., „Освободителната война 1877 – 1878 г.“, Издателство „Наука и изкуство“, С., 1978, с. 47 – 48
- ↑ „Освободителната война 1877 – 1878“, С., 1986, с. 161
Външни препратки
-
