Двама от лидерите на създадената след 1945 г. Македония в рамките на Югославия са искали да станат български учители, показват новооткрити документи, предаде репортер на БГНЕС.

Първият министър на правосъдието на Народна федеративна република Македония Павел Шатев и заместник-председателят на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония /АСНОМ/ Панко Брашнаров са отправили през 1912 г. молби до Българската Екзархия с искане да бъдат назначени за учители.

Ценните документи са открити от историка и архивист Евгений Еков, който е главен експерт в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна агенция “Архиви”.

„Попаднах случайно на двете уникални молби, отправени до Екзарх Йосиф I, докато правех проверка за един друг учител на Екзархията Георги Иванов от Неврокопско. Едната от юли, а другата от октомври 1912 г. Те не са били публикувани или обнародвани от изследователи“, разказа пред БГНЕС Еков.

Първата молба е написана с калиграфски правопис от видния деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско д-р Павел Шатев /1882-1951 г./– единствения оцелял гемиджия. През 1903 г. той заедно със своите другари извършват атентати срещу кораба „Гвадалкивир“ в пристанището на Солун и клона на Отоманската банка. Шатев оцелява по чудо и е изпратен на заточение. Впоследствие през 1908 г. благодарение на Григор Начович получава амнистия и след освобождението си заминава да учи право в Брюксел.

„След завършване на висшето си образование през лятото на 1912 г. Павел Шатев се завръща в Македония и отправя молба на един горещ българин, както е написано в писмото, до Българския Екзарх Йосиф I в Цариград. В писмото си той посочва, че неговият дълг на българин, който е получил високо за времето си образование в университета в Брюксел, му повелява да продължи да работи за просперитета на българите в Османската империя. Шатев моли да бъде назначен на подходящо място – учителско в Солун или Цариград, което съответства на придобитото високо образование“, заяви Евгений Еков.

Молбата на Павел Шатев е чута, за което свидетелства един друг документ.

„Такъв тип документи – постановления на Българската Екзархия са много редки в добре съхранения архивен фонд на Екзархията. Този документ е уникален и с това, че в първа точка се постановява Павел Шатев да започне работа като учител по български език и литература. Цялата кореспонденция, която е водена по онова време е на правописната норма на българския език“, подчерта историкът.

Другото уникално прошение е написано от Панко Брашнаров /1883-1951 г./, родом от Велес – съседен град на Кратово, откъдето е Шатев.

„Писмото е написано на 3 октомври 1912 г., буквално два дни преди започването на Първата балканска война /1912-1913 г./, което обяснява, защо остава без последствия. В него той иска от Екзарх Йосиф I да бъде назначен за подходящо место в някое от поверените му училища. По това време само екзархът е имал правото да назначава за по една година учителите“, отбеляза Евгений Еков.

Брашнаров търси спасение в България след окупирането на Вардарска Македония от сръбските кралски войски. През 1914-1915 г. завършва Висш педагогически курс, след което е мобилизиран в редовете на българската армия и участва в боевете срещу съглашенските войски на Дойран. След демобилизацията се завръща в родния си град Велес, но отказва сръбското предложение да стане учител и се занимава с различни дейности като самонает.

„Постепенно Панко Брашнаров се обвързва с комунистическото движение. Комунистическата партия е единствената в кралството на Сърби, хървати и словенци, която говори за правото на самоопределение на населението на Вардарска Македония, третирано от властите в Белград като сърби. Впоследствие Брашнаров се включва и във ВМРО обединена, създадена за да пропагандира идеята за македонска нация, която е отделна от българската“, обяснява Еков.

Така се стига до 2 август 1944 г., Брашнаров участва в заседанието на АСНОМ и е избран за негов заместник-председател. На този пост той остава до свалянето си през 1948 г.

Виждайки случващото се в страната през 1948 г. Панко Брашнаров и Павел Шатев, който по това време е първият министър на правосъдието на Народна федеративна република Македония и депутат от Куманово, пишат писмо до ЦК на БКП. То е предадено чрез български дипломат.

В него те призовават България да предприеме спешни мерки за защита на българите в НФРМ, защото българският елемент е подложен на тотално изтребление чрез незаконни убийства, изпращане в лагери и затвори.

Писмото става достояние на югославските служби за сигурност на диктатора Тито. Двамата автори са задържани. Панко Брашнаров е изпратен през 1950 г. в зловещия концентрационен лагер Голи Оток, където умира година по-късно. Трагична е съдбата и на Павел Шатев. Той е освободен от заеманите постове и изпратен под домашен арест в Битоля. Една сутрин го намират издъхнал на градското сметище от глад и тормоз.

„Сделката, която и двамата сключват с адептите на македонизма и Югославия, е платена с най-високата цена – техния живот. Панко Брашнаров и Павел Шатев остават доказани българи през целия си живот – от раждането си, през 1912 г., когато пишат на Екзарха, до трагичната си гибел“, подчерта Евгени Еков. /БГНЕС