Из записките на отец Кирил Тосков, публикувани в Католическия календар от 1929 г.
Част 1 от 3: Предание за село Балтаджий
През пролетта на 1928 г. отец Кирил разхождайки се из разрушеното от както той се е изразил „земетръса“ на 18 април село Балтаджий, решил да потърси предания за началото на това село, понеже кръщелната книга не отивала по-далече от един век (Коментар: можем да предположим че енорията в селото е основа през 1832 г. когато отец Йосиф Арабаджийски е назначен за постоянен свещеник в селото, преди това от 1697 г. свещениците Калъчлий са се грижили за духовните потреби на балтаджиици). Отец Кирил споменава, че потърсил стари хора и се запознал с 84 годишния дядо Йозо (Коментар: Можем да предположим че дядо Йозо е роден 1844 г.). На дядо Йозо му става приятно, че някой иска да узнае какво той знае за селото от деди и прадеди и какво сам той е преживял.
„Когато станали бяганията, нашите дошли отгоре – откъм Балкана. Те намерили на сегашната балтаджийска местност гъста гора и решили да се заселят в гората. Но за да разчистят мястото, изсекли дърветата с балтии и на разчистеното място построили колиби за жилища. Другоселци нарекли селото Балтаджий – село на хората с балтиите.“
„Не далеко от това новопостроено село имало два турски чифлика- единият на юг от селото, а другия на югоизток. Ново заселилите се започнали да се прехранват като ратаи в турските чифлици.“
„По едно време, един Господин (владика) дошъл „от горе“, посетил нашите хора от тази страна, укрепил ги с тайнствата на вярата и с радост казал „ЗАГУБЕНИТЕ СЕ НАМЕРИХА“. След това си заминал.“
„Но когато станала битката с русите, французите и турците, господарите турци-чифликчии, „обоявайки“ се че ще дойдат неприятелите да ги прогонят, дали няколко места около селото на слугите си католици за тяхна собственост.“
От тези предания на дядо Йозо, няма дати а само смътни предания.
