На 4 февруари 1882 г. в гр. Сливен е роден корабостроителният инженер Карл-Петър Трънка. През 1899 г. той завършва реалния отдел на Държавната мъжка гимназия в София. От есента на същата година до 1905 г. следва редовно и завършва Машиностроителното училище при Висшето техническо училище във Виена.
През 1906-1908 г. като свободен студент в Политехниката за морско инженерство към Министерството на военния флот на Франция завършва със специалност корабостроителен инженер. След прибирането му в България и легализирането на дипломите от властите, инж. Трънка получава разрешение за свободна техническа практика – през 1931 г. – като машинен инженер, а през 1940 г. – като корабостроителен инженер.
Инж. Карл Трънка осъществява професионалната си дейност в три основни направления: военен флот, авиация и гражданско корабостроене.
Във военния флот служи от март 1905 г., когато е назначен като инженер механик, до м. октомври 1920 г., когато по силата на Ньойския договор и последвалите съкращения във флота е уволнен като технически капитан. За този период от време Карл-Петър Трънка работи във Флотски арсенал, през периода 1906-1909 г. преподава дисциплините „Технология“ и „Съпротивление на материалите“ в Машинното училище във Варна, работи в чужбина. На два пъти е началник на Арсенала като през този период в предприятието се извършва широко мащабна дейност и успява да се справи с многобройните текущи поръчки. В периода 1914-1916 г. и 1919 г. отново се занимава с преподавателска дейност в Машинното училище.
След уволнението си от Флота се мести в София и започва работа на летището в Божурище като отдава близо 10 г. от живота си на българската авиация. Пише и публикува статии за развитието на флота и авиацията в Царство България.
Оставайки верен радетел на корабостроенето и корабоплаването, през 1941 г. Странджанският районен горски кооперативен съюз (СРГКС) започва строеж на корабостроителница в гр. Царево, а К. Трънка е привлечен като инженер механик. Договорени за проектиране са моторно-ветроходни кораби с различна товаровместимост.
Най-големият творчески успех на инж. Трънка в областта на корабното проектиране безспорно е моторният ветроходен кораб „Горянин“, построен в периода 1943-1947 г. в корабостроителницата в Царево. Това е най-големият дървен кораб строен някога в България, с метална обшивка на кила. През 1951 г. е преименуван на „Н. Й. Вапцаров“ и става учебен ветроход на НВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. През 1982 г. корабът е отново преименуван на „Патриот“. След 1989 г. корабът става частна собственост и за кратко е използван като ресторант на първа буна на варненския плаж. При морска буря на 4/5. 10.1993 г. потъва, изваден от водолази през 2006 г. и бракуван. Във Военноморския музей са съхранени и изложени в външната експозиция лодбалката, перото на рулевото устройство и котвата на кораба.
Инж. Карл-Петър Трънка умира на 14.07.1954 г. в София.