Ферман с печата и подписа на турския султан Абдул Меджид Първи от далечната 1858 година, с който се разрешава на православните от някогашното казанлъшко село Карагитлий (днес Виден, община Павел баня) да си построят църква, намериха експертите от старозагорския филиал на агенция „Държавен архив“. Ферманът е бил придружен от специална заповед (буюрулда) на тогавашния велик везир Мехмед Емин паша, която предупреждава, че местните власти нямат право да облагат с допълнителен данък жителите заради строителството на черквата. Двата оригинала са написани с туш върху специална венецианска хартия с водни знаци: двуглав орел и обърнат полумесец. Те са били предадени във фондовете на Държавния архив през 60-те години на миналия ХХ век, върху тях има и отметка от 1949 година, направена от тогавашния предстоятел на храма „Свети Атанасий“ отец Георги Трополов, който ги е съхранявал.

На практика това са най-старите архивни документи, които се пазят в Града на липите. По думите на местните жители (днес във Виден живеят едва 37 възрастни мъже и жени), изграждането на църквата е започнала поне 4 години преди официалната султанска воля. За да получат фермана, миряните събрали значителна за онези времена сума, която била дадена като подкуп на чиновниците в Истанбул. Според новооткритите автентични документи църквата е трябвало да бъде с размери от 35х25х20 аршина (23.8х17х13.6 м), тя не е имала право на камбанария, каквато е изградена доста по-късно.

Църквата е строена от сериозни майстори, които вградили в каменните й зидове глинени гърнета, за да повишат акустиката. Била е действаща до 1962 година, когато се оказва, че е в чашата на новопостроения язовир „Георги Димитров“ (днес язовир „Копринка“). Тогава иконите, рисувани през ХIХ в., и камбаната са били прибрани и пренесени в Павел баня от свещеника Иван Тутов. През миналата 2020 година те са върнати обратно в осветения от митрополит Киприан нов селски храм, който също носи името на свети Атанасий. В деня на освещаването на новата черква владиката преосвети и старата, която е без покрив.

Издаването на фермана за църквата „Свети Атанасий“ е станало възможно след като няколко години по-рано султан Абдул Меджид Първи подписва специалния акт „Хатихумаюна“, с който се изравняват правата на религиозните общности в очертанията на Османската империя.