На 26 февруари 1860 г. е роден , генералът от пехотата Стилиян Ковачев г. доц. д-р Петър Ненков

На 26 февруари 1860 г. е роден изтъкнатият български военноначалник, генералът от пехотата Стилиян Ковачев – командир на Четвърта армия в двете Балкански войни 1912-1913 г.

доц. д-р Петър Ненков

Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860г. в Ямбол в бедно семейство. В родния си град Стилиян получава първоначалното си образование при даскал Атанас Кожухаров, след което продължил образованието си в Сливен при известния даскал Димитраки Хаджииванов. Едва 16 годишен той се включва в подготовката на Априлското въстание от 1876г. и е избран за куриер на Ямболския революционен комитет. По време на въстанието се включва в четата на Георги Дражев. Тя се присъединява към четата на Стоил войвода. След жесток бой обединената чета е разбита в Сливенския Балкан и войводите са убити. Стилиян успява да се спаси, като се укрива при верни ятаци и дочаква при тях пристигането на руските войски през 1878 г.

След Освобождението, през лятото на 1879 г. се озовава в Пловдив и се записва в Командата на волноопределяющите се.В края на годината цялата команда се влива в новосформираното военно училище в София. След завършване на училището Стилиян Ковачев получава назначение, като млад офицер в учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив. Тук се сближава много с брата на поета Христо Ботев, Кирил. Горещо приветства идеята за Съединението и се включва активно в дейността на гимнастическите дружества, които подготвят младежите от областта за военната служба.

През 1882г. се явява на приемните изпити на Николаевското военноинженерно училище в Санкт Петербург, издържа ги блестящо и заминава да учи в града край Нева. В края на следващата година се завръща поради тежко заболяване и е назначен за командир на рота в 10-та пеша Хасковска дружина. Със своите воини закриля местното българско население в Родопите от набезите на турските банди.

След Съединението той е назначен за командир на новосформирана- та 3-та пеша Хасковска дружина и се включва в Търновосейменския отряд на подполковник Сава Муткуров. Всички в отряда се готвят да предстоящата война с Високата порта, но войната идва неочаквано от запад. На 2 ноември 1885 г. сърбите вероломно нападат България и се насочват към нейното сърце – София.

На 4 ноември дружината на капитан Ковачев се натоварва на Барон Хиршовата железница и слиза от влака на крайната гара на ж п линията Саранбей / Септември /. От там с ускорен марш се изнася към Сливница, откъдето вече се дочуват залповете и българското „Ура”. В София пристигат в окаяно състояние,почти обосели. Това принуждава командирът им да иска от началник щаба на Действащата армия, капитан Рачо Петров помощ. Но негова заповед уморените воини се качват по двама на кон и така пристигат на Сливница. По този начин за по-малко от два дена, воините от дружината на капитан Ковачев изминават 110 км. в невероятно тежки климатични условия.

На 7 ноември, когато е кулминацията на Сливнишкото сражение, дружината участва в отбиването на сръбската атака в центъра на позицията като контраатакува противника във фланг и го принуждава да отстъпи . След това помага на 7-ми Преславски пехотен полк на левия фланг да спре настъплението на сърбите.

На 9 ноември Западният корпус на българската армия преминава в контранастъпление. В състава му се сражава дружината на капитан Ковачев .Тя участва в разгрома на сърбите при Пирот на 15 ноември и в Драгоманското дефиле.При овладяването на масива Келташ 3-та Хасковска дружина се придава на отряда на капитан Стефан Кисов и със своите енергични действия спомага за успешния край на българското настъпление. В Сръбско българската война от 1885г, капитан Ковачев се проявява като храбър и способен военноначалник, който показва, че умее да завладее сърцата на поверените си воини и да ги поведе след себе си дори в самия пъкъл на боя.

През 1888г започва да излиза списание “ Военен журнал”, с което се полага началото на българския военен периодичен печат . За негов главен редактор е назначен началникът на Генералния щаб на Българската армия майор Рачо Петров, а за заместник главни редактори- майор Стилиян Ковачев и майор Никола Иванов.

Стилиян Ковачев написва редица трудове по тактика и стрелково дело. Същевременно чете лекции по военна стилистика във военното училище. Като доказал се военен специалист той е изпратен от Министерството на войната в заводите за производство на пушка“Манлихер” с която се превъоръжава българската армия и престоява две години в град Щайер Австрия . След завръщането си е назначен за началник на Канцеларията на Министерството на войната и е произведен през 1896г. в звание полковник. През следващите години командва последователно 12 пехотен полк, бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и от 3-та пехотна Балканска дивизия. През 1905 г е произведен в звание генерал майор и оглавява 4-та Преславска дивизия с щаб в Шумен, а пет години вече е командир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия в Пловдив.

След обявяването на Балканската война е назначен за командир на Родопския отряд, който се състои основно от силите на 2 пехотна Тракийска дивизия и настъпва в три колони, разбива турските войски в Източна Тракия и в Пиринска Македония.

В знак на признателност много от освободените от неговите части Банско и Неврокоп го избират за почетен гражданин и кръщават улици на него.

През януари 1913г. на фронта цари затишие, но то пред буря, защото в Цариград се извършва военен преврат от партията на младотурците, които прекратяват мирните преговори между България и Османската империя и започват отново активни бойни действия. Целта им е да деблокират обсадения в Одрин гарнизон на Шукри паша и да отблъснат българите при Чаталджа.

Българското Главно командване разгадава този замисъл и за да го осуети създава 4-та армия под командването на генерал майор Стилян Ковачев, която има обща численост около 60 хиляди души и обединява Македоно одринското опълчение на генерал Никола Генев, Конната дивизия на генерал Атанас Назлъмов, Сборната конна бригада на генерал Александър Танев, 7-ма пехотна Рилска дивизия на генерал майор Георги Тодоров и 2-ра пехотна Тракийска дивизия.

Срещу него турският Генерален щаб хвърля Галиполската армия начело с Фахри паша, а началник на оперативния й отдел е бъдещият бележит турски държавник и пълководец, полковник Мустафа Кемал Ататюрк.Последният на два пъти пресича своите житейски и военни пътеки с генерал Стилиян Ковачев.

Първият път, като началник на Оперативния отдел на Галиполската армия той наблюдава през зимата на 1913г. паническото бягство на своите войски разбити от 4-та българска армия на генерал Ковачев при Шаркьой и Булаир

Вторият път, като военно аташе в София, той се влюбва силно в една от щерките на генерала – Димитрина, която галено наричат Мити. Кемал Ататюрк пристига в София през 1913-та година. Той е на 32 години, минава за един от най-елегантните мъже по това време в столицата ни и все още е ерген. Димитрина Ковачева е само на 21 години. Тя е учила в Швейцария, чаровна е и музикална.Често изнася благотворителни концерти, където се запознава с Мустафа Кемал.Двамата започват да излизат заедно. Един ден той решава да поиска ръката на Димитрина от баща й, но получава категоричен отказ. Ататюрк е отзован от София през 1915-та година.

Паметните победи на българското оръжие в епичните боеве при Шаркьой и Булаир нареждат името на генерал Ковачев и неговите подчинени всред имената на най-големите български пълководци и донасят на армията му легендарна слава. Макар че за него се пеят песни и името му става безсмъртно, той е огорчен от цар Фердинанд , който отказал да се срещне с него и да го поздрави за доблестното държане на неговите войни, тъй като не бил пленил водачът на младотурците полковник Енвер бей, който бил началник щаб на корпуса на Хуршид паша!

През Междусъюзническата война 1913 г., като командващ 4-та армия разбива сърбите при Криволак. През войната е и военен министър в правителството на д-р Стоян Данев. В хода на бойните действия е свален от министерския пост и командването на 4-та армия, тъй като има куража да поиска от цар Фердинанд и правителството да започнат незабавни преговори за сключване на мир, поради надвисналата над страната опасност от национална катастрофа, както и става впоследствие .

През Първата световна война, през 1916 г е назначен за началник на Главното тилово управление на Действащата армия. Когато след пробива на съглашенските войски при Добро поле, българските войници се разбунтуват и тръгват към София, , той отхвърля категорично предложението на цар Фердинанд да се разправи с бунтовниците с думите: “Аз никога не съм водил и няма да водя българска войска срещу българи!”

На 6 май 1936 г. е повишен в най-високото звание в армията – генерал от пехотата и е награден с орден “ Свети Александър – 1 степен”. Три години по-късно, на 11 юли 1939г. той издъхва, на 79 годишна възраст