Биологичното земеделие е феномен на съвременността в областта на екологията и храната. Нито една друга обществена инициатива в името на околната среда, хуманното отношение към животните и здравословното хранене, която да се е превърнала в световна и постоянно набираща популярност производствена система. Как точно се стигна дотук разказва soz.bio.

Биопроизводители с гневно писмо до премиера и агроминистъра

В наши дни пазарът на биохрани се оценява на 100 млрд. евро. 2,8 млн. фермери в цял свят се занимават с биологично земеделие, обработвайки 71,5 млн. ха земя. Най-големите пазари за биохрани са САЩ – 40,6 млрд. евро, Германия – 10,9 млрд. евро, и Франция – 9,1 млрд. евро.

Биологичното селско стопанство се е формирало постепенно под влиянието на научни трудове в различни части на планетата. Сериозен елемент тук играят научните разработки, посветени на работата с почвата и отношението към нея като към възобновяем ресурс.

I етап на зараждане на биологичното земеделие – 1924-1970 г.

Най-голямо влияние върху развитието на биологичното земеделие е оказал основоположникът на биодинамичното земеделие – Рудолф Щайнер. Той е бил още философ, езотерик и преподавател. През 1928 г. са формулирани първите стандарти за контрол на качеството. Регистрирана е първата търговска марка Demeter. В същото време вече 1000 ферми са се занимавали с биодинамично земеделие.

През 1940 г. за първи път е въведен терминът биологично земеделие от лорд Нортборн, учен агроном от университета Оксфорд. Понятието е публикувано в книгата му „С грижа за земята“. Той се опира на теорията на Щайнер за това, че фермерите играят важна роля за поддържането на баланса между земеделското използване на земята и опазването на околната среда. Идеята за биологичното земеделие е изчистена от мистиката и е свързана с по-понятни и близки на повечето хора икономически, социални и политически аспекти.

През същата година един от основоположниците на биологичното земеделие британският ботаник Алберт Хауард публикува книгата „Земеделският завет“, която оказва огромно въздействие на много учени и фермери.

През 1939 г. Ева Балфур под влиянието на трудовете на Хауард извършва първия в света научен експеримент на земеделска земя във Великобритания, за да сравни традиционното и биологичното селско стопанство. След 4 години излиза книгата й „Живата почва“, която довежда до основаването през 1946 г. на една от най-известните и авторитетни днес организации за биоземеделие – британската Soil Association), която функционира и днес.

През 1942 г. в САЩ Джером Ървинг Роудейл създава първото специализирано списание „Биологично земеделие и градинарство“ и основава опитна биоферма, за да докаже за скептиците чрез практика, че биологичното земеделие има преимущества. Започнатата от него дейност продължава и в наши дни.

През 1940 г. в Япония микробиологът Масанобу Фукуока изоставя работата си като научен изследовател и посвещава живота си на развитието на биологичните методи за отглеждане на зърно. Най-известният му труд е книгата „Революцията на една сламка“ (1975).

Призив: Да се затегне спирането на субсидиии заради вредни практики

През 1950 г. Роудейл започва да издава още едно списание – „Предотврати“, където излага философията си за биологичното земеделие.

През 1958 г. биодинамичното земеделие продължава да се развива. Създаден е кооперативът от производители и преработватели Demeter.

През 1962 г. излиза на бял свят прочутата книга на изследователката Рейчъл Карсън – „Тихата пролет“, която илюстрира пагубното въздействие на пестицидите и други химически съединения върху здравето на хората и околната среда, особено на птиците. През 2006 г. „Тихата пролет“ влезе в топ 25 на най-добрите научни книги за всички времена според класацията на списание Discover.

II етап на развитие на биологичното земеделие – 1970-1990 г.

След като в обществото е призната необходимостта от развитието на биологичното земеделие, настъпва етап на формиране на стандартите на производство, системи за сертификация и държавно регулиране на отрасъла. Става дума за борба за доверието на потребителите и системата на биологичното земеделие успява да излезе победител. Днес единен световен стандарт за биологична продукция не съществува, но има общоприети световни стандарти на страните от ЕС, САЩ и Япония.

През 1967 г. е създаден първият биологичен стандарт на Почвената асоциация на Великобритания (Soil Association).

През 1971 г. е създадено обединение на производителите на биологична продукция на Германия и Южен Тирол, преработчиците и ресторантите, използващи биохрани – Bioland. Това е едно от най-големите професионални обединения на производителите на биохрани.

През същата година синът на Роудейл – Робърт, основава Изследователски център Роудейл, който в наши дни се нарича „Институт за експериментално фермерство Роудейл“, САЩ.

През 1972 г. е създадена Международната федерация за движение на биологичното земеделие (IFOAM).
Година по-късно е стартирана първата система за органично сертифициране на Soil Association, която и днес е една от най-популярните и авторитетните.

През периода 1974 – 1979 г. са създадени първите законодателни актове за биологично земеделие в САЩ.

През 1981 г. е основана първата търговска марка на Bioland, Германия.

В началото на 1992 г. Общата селскостопанска политика (ОСП) на страните от ЕС за пореден път е коригирана и в програмите й за първи път е включено биологичното земеделие, като е заделено съответно финансиране. Това е важен момент от историята на биологичното земеделие.

III етап на развитие на биологичното земеделие – от 1990-а година до днес

Биологичното земеделие в цял свят навлезе в нова фаза на развитие през 90-те години на 20 в. Тогава са създадени са най-големите търговски асоциации за биопродукти – Organic Trade Assosiations OTA, Australian Organic, Италианската асоциация за биологично земеделие FederBio и многоу други. Въведени са в действие нормативно-правни актове в различни страни.

През 2005 г. на Генералната асамблея на IFOAM са утвърдени принципите на биологичното земеделие. Целта им е идейно единство на движението в цял свят.

През 2020 г. биологичното земеделие вече две десетилетия е водеща световна тенденция. Всяка година пазарът отчита ръст от около 10%.

Тази година в ОСП след 2020 г. биологичното земеделие, наред с прецизното земеделие, влиза сред задължителните екологични практики. Всички фермери ще бъдат задължени да спазват по-високи екологични стандарти, дори най-дребните.