Ето защо изброените по-долу примери имат за цел да онагледят рисковете, свързани с новата технология на генното инженерство (наричана още „нови геномни техники“). Ако организмите с редактиран геном не бъдат строго регулирани, тяхното освобождаване може да застраши биоразнообразието и поминъка ни (вж. доклада Genetic engineering endangers the protection of species).

Много заинтересовани страни очевидно се стремят да избегнат всякаква открита дискусия относно тези рискове. Често това се дължи на икономическите им интереси в изследването, разработването и пускането на пазара на продукти с редактиран геном. Нашата цел е да насочим вниманието към възможните въздействия върху хората, природата и околната среда въз основа на наличната научна информация.

Новите техники позволяват дълбоки промени в генома, дори и без добавяне на допълнителни гени. В много случаи промените в биологичните свойства са резултат, напр. променен състав на растенията, който далеч надхвърля границите на това, което би могло да се постигне с предишните методи за отглеждане.

Противно на разпространеното твърдение, новите геномни техники не могат да бъдат поставяни на същото ниво като конвенционалните методи за отглеждане или естествено срещащите се мутации. Генетичните ножици като CRISPR/Cas са биотехнологични мутагени, които могат да бъдат използвани за заобикаляне на естествените механизми за регулиране на гените и унаследяване. Те правят генома достъпен за промени по нов и много по-дълбок начин. Така получените генетични промени обикновено се различават значително от настъпилите вследствие на „спонтанни“ или „случайни“ мутации.

Освен това в много случаи новите техники за генно инженерство също предизвикват специфични нетърсени и нежелани ефекти. Примери за това са неволното вмъкване на допълнителни гени и промените в погрешно място на генома.

В допълнение, новата технология често се комбинира със „стари“ методи на генно инженерство, като например „генен пистолет“. Те се използват за вмъкване на „генетични ножици“ в генома на целевия организъм, което води до множество допълнителни рискове.

Освен това новата технология поставя огромни предизвикателства при оценката на риска за околната среда, напр. промени в състава на растенията, които могат да окажат влияние върху хранителната мрежа или върху взаимодействието и комуникацията с околната среда. Риск от високо ниво представляват и създадените чрез генно инженерство организми, които могат да съществуват и да се размножават в околната среда.

Нашите примери показват, че генетичните и биологичните характеристики на организмите, с редактирани геноми, трябва да бъдат внимателно изследвани за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните използвани техники, преди да бъде взето решение за тяхната безопасност. Дори и малки намеси в генетичния състав могат да доведат до огромни последици.

В нашите видеоклипове и брошура „Какво (не) е генно инженерство?“ обясняваме основните разлики между традиционното отглеждане и „старото“ и „новото“ генно инженерство при отглеждането на растения.