МЮСЮЛМАНСКИЯТ МЕТЕЖ В РОДОПИТЕ, НАЧЕЛО С БРИТАНСКИЯ ОФИЦЕР СТАНИСЛАС СЕНКЛЕР И НЕГОВИЯТ РАЗГРОМ ПРЕЗ 1878 ГОДИНА
доцд-р Петър Ненков
Станислас Сенклер, нарекъл се впоследствие Хидает паша е роден през 1835 г. в имението Вепряй, намиращо се днес в Литва. Баща му е бивш офицер от колониалната английска армия в Индия и шотландски благородник. Майка му е полякиня .През 1855 г. семейството губи имението, което е конфискувано от руските власти. Това в допълнение към полския произход на Сенклер обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.
Сенклер постъпва, като офицер в Британската армия. Отличава се в Кримската война 1853-1856 г. Повишен е в звание капитан.
След това става чиновник в британското консулство в Бургас през 1862 г.. След две години заема консулска длъжност в британската служба във Варна. Купува си бейски чифлик в с. Акдере с намерение да се установи в тогавашната Османска империя.
Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име Хидает паша („Праволинейния“ генерал), с което да си присвои и чин, който никой не му е давал.
В съавторство с Чарлз Брофи издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г. В книгата българите са описани от него като примитивни и нелицеприятни хора.
При избухването на Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878 г.) Сенклер формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска под командването на Сюлейман паша. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей.
След осуетеният от европейските дипломати опит да запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при Пловдив, разбитата турска войска се насочва към Цариград и Родопите. Сенклер отстъпва със Сюлейман паша и през Тополовския проход се озовава в Кърджалийско и Източните Родопи. Той разбира, че чифлика му край Бургас вече е загубен и разгневен търси реванш за това.
На 19 февруари / 3 март 1878 г. Османската империя капитулира. Подписан е мирният договор в Сан Стефано. Сенклер обаче не се предава и решава да направи заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори /мажири/ от турската армия . Целта им да вдигнат метеж срещу Временното руско управление и българското население. Те плашат мюсюлманите в Родопите и Kърджалийско с бъдещото „гяурско царство“, шантажират ги, че новата власт ще им търси отговорност за извършените кланета над мирни християни през Априлското въстание и войната и така ги привличат към планираното кръвопролитие.
Този антибългарски и антируски авантюристичен акт на Сенклер бей напълно устройва Османската империя и британските интереси. Той получава морална подкрепа от Високата порта, която цели да предизвика ревизиране на Санстефанския мирен договор.
Непосредствено след Освобождението на България, Сенклер бей застава начело на метежа и командва настъплението на башибозушките орди в Средните Родопи. Той се стреми да откъсне колкото се може повече територии от българската държава.
Руското командване възлага на генералите Криденер и Столипин да се справят с метежниците. Те разполагат в този район само с 10 роти и 2 казашки ескадрона – общо към 2000 бойци. Задачата им е много трудна, защото срещу тях са 6 хиляди въоръжени и надъхани с верски фанатизъм, башибозуци, които познават региона за разлика от руските офицери, които нямат топографски карти на тези местности и трудно се ориентират в тях. В това отношение много им помагат местните българи, които превеждат руските части по тайни пътеки и така те успяват да изненадат и разгромят метежниците в техните лагери.
При разгрома на мюсюлманския метеж се проявява легендарният капитан Петко войвода. С малка чета той спасява от клане жителите на село Плевун. В последвалите боеве той отразява атаките на метежниците и ги разбива. След намесата на руските военни части, башибозукът е разбит и се оттегля към Кърджалийско. Той се пръска из мюсюлманските села, а Сенклер напуска безславно и завинаги българските земи.
на снимките: башибозуци и капитан Петко войвода
