ЗА ОТНОШЕНИЯТА С МАКЕДОНИЯ от проф. Божидар Димитров, писано през 2013г

В последно време малка група граждани атакуват във ФБ, телевизионното ми предаване и на други места ветото, което налагат последните две български правителства (Борисов и Орешарски) на началото на преговорния процес за приемане на Македония в ЕС. Те смятат, че с тази позиция България прави услуга на сръбския и гръцкия национализъм.

Така ли е в действителност? Да разгледаме нещата? Игнорирам възможността въпросните протестиращи да са платени от Скопие (знам, че то организира и плащане на подобни хора не само в България), а само неразбиране на ситуацията. Затова вземам думата.

Гръцкият национализъм го оставям настрани. Независимо от нашата позиция Гърция винаги ще си остане на мнението, че името Македония е част от гръцкото исторически наследство. На нейна страна е цялата световна историческа наука.

Отиваме при сръбския национализъм. Именно негова рожба е македонизма. Той е създаден от сръбската политическа мисъл в края на ХІХ век и знаем дори автора им – сръбския учен и политик Стоян Новакович. Не мога да не сваля шапка пред сръбския национализъм – той е твърд и последователен. И при кралска Югославия и при комунистическа. Прав е един наш автор (комунист между другото) който пише: „сръбските комунисти бяха първо сърби и после комунисти, а ние бяхме първо комунисти, а после българи.”

Стратегическата цел на македонизма бе и е, откъсване на един милион и половина българи във Вардарска, Егейска и Пиринска Македония от българската нация и превръщането им в нация не само различна от българската, но и нямаща нищо общо с българската през цялата й история от VІІ век до наши дни.

Какво би станало ако Българското правителство днес би подкрепило Македония? Означава да заявим, че България няма спорни проблеми с Македония. Както е известно основно изискване за прием в ЕС е държавата кандидат да няма спорни въпроси със съседите си, особено ако са членове на ЕС. Но това означава, че България признава всички македонистки тези са верни, т.е. населението на Вардарска, Егейска и Пиринска Македония никога не е имало нищо общо с българския народ и Българската държава. Това означава грандиозен успех на сръбския национализъм, това вече ще означава национално предателство. По-голямо дори от онова на БКП през 1946 г., когато българските комунисти, наредиха „само” 70% от населението на Пиринска Македония да се запише като „македонци”.

Но има и нещо друго. Кои какви са били в историята, имало ли е македонската нация в средните векове и до 1944 г., има ли македонски език или не решават историците и езиковедите, а не правителствата.

На първо място българските историци и езиковеди. Между тях нямаше хора да признаят македонска история и език дори в епохата на комунизма. Та сега ли при тази демокрация. Лошото е и друго за Скопие. Историческата наука е международно организирана, особено тази за Средните векове. Съществуват мощни научни институти във всички европейски страни, включително и в днешна Сърбия. Никъде не се е намерил учен – нито в Париж, нито в Берлин, нито в Москва, а дори и в Белград, който да напише, че Самуил е македонски цар и управлява македонско царство. Нито турски учен ще напише, че в 1903 г. Османската империя е потушавала въстание на македонците. Хилядите документи, с които ще разполагат в турския архив гласят: „Днес в Охридската каазата, която управлявам въстанаха всичките 24 български села; На (еди кой си август) българските чети нападнаха Битолския гарнизон” и т.н. и т.н. Същото и е с езика. Френската енциклопедия на езиците пише: „македонски език – диалект на българския”. В руската енциклопедия на славянската литература няма македонски раздел. Всички автори от Повардарието са в раздел „Българска литература”. Най-язвителни са австрийците. Водещ тамошен славист написа: „Македонски език – български език, написан на сръбска пишеща машина”.

Е, кажете ми кое би било това българско правителство, което ще влезе в остро противоречие с българската и световната историческа и филологическа наука и меко казано ще стане за смях и международно посмешище.

И така драги протестиращи. След всичко гореказано е ясно, че не последните две български правителства, а Вие работите за сръбския национализъм, чийто продукт е македонизма. Волно или неволно – не знам. Има си служби, надявам се, че работят и правят проверки – кои сте, що сте, плаща ли Ви някой?

А за Скопие, пътят за спечелване на нашия глас „За” е ясен. И той е подписване на договор за добросъседство. Там има много интересни клаузи които вадят зъбите (без упойка) на македонизма. И не само подписване, но и спазване на договора.