На 23 февруари 1823 година е роден изтъкнатият книжовник и просветител НАЙДЕН ГЕРОВ доц. д-р Петър Ненков

На 23 февруари 1823 година е роден изтъкнатият книжовник и просветител НАЙДЕН ГЕРОВ

доц. д-р Петър Ненков

Той е роден в Копривщица, на 23 февруари 1823 г. в семейството на учителя Геро Мушек. Завършва гръцко училище в Пловдив и прочутата школа на Неофит Рилски в Копривщица.

След това заминава за Русия, за да продължи образованието си в Одеса. Там завършва администрация, финанси и стопанство в прочутия Ришельовския лицей. На предложението на директора на лицея да остане на работа в Одеса, той отговаря отрицателно, защото носталгията и дългът го зоват обратно в поробеното му Отечество.

След кратко учителстване в Копривщица, където открива първото класно училище в България, заминава за Пловдив, за да открие българско класно училище и във вековния град. Бързо се превръща в стожер на българщината, в който се разбиват всички опити на гръцкото духовенство за асимилация на местните българи.

Найден Геров пръв въвежда празнуването на 24 май, като ден на Солунските първоучители,  Спомага за преименуването на града от турското Филибе на  Пловдив и гневно жигосва богатите българи-гръкомани и безродници за тяхното отцеругателство .

С дейността си оставя трайна диря в културния живот на града. Това не остава незабелязано от турските власти, които по донос на фанариотите, започват постоянно преследване и тормоз на видния български книжовник и учител.

Дейността му се следи отблизо и от руското правителство. То оценява по достойнство неговата всеотдайност  и го издига за руски вицеконсул в Пловдив.

Така той става първият българин, назначен от Азиатския департамент на Министерството на външните работи на Русия на такава висока държавна служба. Като руски вицеконсул, не престава да се грижи за издигане на просветното дело в областта като снабдявал с учебни пособия българските училища и изпращал по молба на общините, младежи със стипендия, да се учат в Русия и после държал да се върнат по родните си места като учители.

През Априлското въстание 1876г. Найден Геров ревностно защитава правата на своите арестувани сънародници пред турските власти, а безчинствата на башибозука в Перущица, Батак, Брацигово и Клисура стават достояние на европейската общественост, благодарение на него. Прогонването на гръцкия владика от Пловдив и борбата за независима българска църква и просвета срещат в негово лице вдъхновен водач.

От Кримската война 1853-1856 г. до Руско-турската война 1877-1878 г. продължава консулската му мисия в Пловдив. През това време с много такт и умение той защитава българската кауза. Голям е приносът му към младата българска художествена литература и книжовния ни език.

Найден Геров е автор на първата българска поема “Стоян и Рада”, издадена през 1845г. в Одеса и по този начин записва името си като първия модерен български поет. В поемата си описва трагичната любов на двама млади и я посвещава на красивата и умна калоферка Елена Мутева-първата българска поетеса, към която питае светли чувства.За съжаление тя умира много млада от туберкулоза и тъгата му по нея го преследва през целия живот.Геров написва безброй стихове и пътеписи, които обаче не публикува, а оставя в своя личен архив.

Венецът на неговата книжовна дейност е излезлият след Освобождението многотомен речник на българския език. В него в продължение на 3 години той събира неуморно, като пчела словесното богатство на българския народ. Хиляди песни, гатанки, пословици съставят тази истинска съкровищница на българския книжовен език. До смъртта си той издава само 3 тома от речника.

След кончината му, крупното книжовно дело е продължено от племенникът му Теодор Панчев. Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 г. на 77 годишна възраст

На снимките : Найден Геров, неговата любима Елена Матева- първата българска поетеса и паметникът му в Пловдив