ЗАЩО “ ПОЕТИЧЕН ЛИЦЕНЗ“ Е ПО-ДОБЪР ОТ „ИДЕОЛОГИЯТА НА ЛИБЕРАЛИЗМА“ – (THL явленията)
.
От най-ранните времена правото на индивидуална свобода на изразяване се признава за поетите във всички страни, независимо от обществения ред. Тази институция за индивидуална свобода в изкуството се нарича „поетичен лиценз“. Той има предимно формален характер: авторът е свободен да избере формата (начина) на своя израз, независимо от дефиницията на самата форма. Наскоро в разговор с Хироаки Сато отново чух отношението на лидерите на противоречивото движение, наричащо себе си ELH (англоезичен хайку). Хиро-сан ми каза: „Поетичен лиценз вече не е необходим, защото днес всичко е позволено“. Това означава, че американската идеология на либерализма просто премахна индивидуалната свобода на изразяване, тъй като въвежда културната команда на либерализма („всичко е позволено“). Разбира се, по този начин американският либерализъм не само демонстрира тоталитарния си характер (това е нов вид тоталитаризъм), но има и разрушителна тенденция да унищожава националните култури. Още по-рано, на примера на Хайку Новини (Ниш), споменах ефекта на либерализма върху хайку в сърбохърватската езикова област. Защо тогава „поетичен лиценз“ е по-добър от идеологията на либерализма и защо „поетичният лиценз“ не може да бъде отменен? Просто защото „поетичен лиценз“ не е разрушителна сила, неговата цел не е да унищожи художествените средства за производство (формата е художествен инструмент за тези, които искат да я използват), а да даде възможност на творческите сили да се развият. Напротив, „либерализмът“ командва унищожаването на формата. Следователно има смисъл да се нарича съвременен тоталитаризъм: талибаните на хайку литературата – THL (Всички помним как унищожаваха будистката култура от талибаните в Бамиян?). Това са всички, които в областта на изкуството от позицията на властта (политическата власт на английския език) действат разрушително върху средствата на културата. Добър пример е популярното напоследък движение NaHaWriMo (Национален месец за писане на хайку), водено от Майкъл Дилън Уелч, който подобно на някакъв литературен Ku Klux Klan взе пътен знак за логото си: „Забранено 5-7-5“. Това е нещо, от което изкуството наистина не се нуждае, защото поетичната мисия свързва, а не забранява.
Димитър Анакиев
