И Димитър Петков – Свирчо е нужно да поменем, написал предговора и издал прелюбопитният сборник “Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област“ през 1892г., останал напълно неизвестен по време на безвремието на управлението на червенокафявата клика
/ идва реч за документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ и Цариград/
А ето и предговорът:
“Ако преди освобождението се явеше някой да ни доказва с каквито и да било средства, че подготвяната от Русия война с Турция е война не за освобождаването на „бедните славяни“, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите и на България от Русия, – нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва….
Рядко, твърде рядко се намираше някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, че за да завладее Цариград, Русия ще трябва да завладее и България. Гневът ни против Турция, желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, бяха толкова силни, че малцина искаха да знаят последствията, които щяха да ни сполетят, след нахлуването на Русия на Балканите….
Едва в последните години преди освобождението някои от българските патриоти, като Ботев, Каравелов, Стамболов и Левски, бяха започнали да изразяват съмнения в добрите намерения на Русия и правеха всичко възможно, така че освобождението ни да стане от самите българи, без външна намеса. Но техните думи се приемаха от всички като изказвания под влиянието на нихилистични стремления…
Никой не можеше да помисли, че Русия крие каквито и да било други цели с нахлуването си на Балканите, освен създаването на една независима България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, кой можеше да предположи, че Русия веднага ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя Руско-дунавска област. И ако се намереше такъв смелчак, ние, самите българи, бяхме готови да му издерем очите, за да не говори против освободителката ни, която, казвахме ние, заради нас хора изтрепа, пари похарчи с милиони и хиляди още други неща, без да съобразим, че разноските на тази война ще паднат пак на гърба на българина, както и стана. Нашите “братушки“ обаче си знаеха работата, техният план бил предначертан. Ние се радвахме, че ще създаваме някогашната България – на Крум, Асен, Симеон и пр., а те през това време, тихо, без много шум, са подреждали работите и устройството на държавата ни така, че в скоро време създадената уж България да стане Руско-дунавска област.
Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя събира редица документи, измъкнати от секретните архиви на руските консулства, документи, които доказват пъклените планове на оная държава, която се нарича наша освободителка – Русия.
Тези документи са ни предадени от бившия руски чиновник при руското консулство в Русе – г. Якобсон. Като човек, който се е възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо лошо от тази България, той се е възползвал от случая и успял да измъкне една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в страната ни…“
