Константин Мишев

Втора част
На 26 юни, 1963 година Джон Кенеди заявява „Ich bin ein Berliner“ . С тези думи – „аз съм берлинчанин“ –  американският президент категорично подчертава подкрепата на Съединените щати за демократичния Западен Берлин. Само две години по-рано комунистите от ГДР са изградили стената, която разделя града.

 Президентът Кенеди произнася речта  „Ich bin ein Berliner“

„Преди две хиляди години – отбелязва  Кенеди –  най-голямата гордост е било да кажеш  civis romanus sum (аз съм римски гражданин). Днес, в света на свободата, най-достойно е да заявиш  „Ich bin ein Berliner“… Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“

Младият американски президент произнася своята реч  пред кметството на Берлин. А именно на кулата на  тази сграда в Шьонеберг вече е била поставена „Камбаната на свободата“, символът на „Свободна Европа“.

Над половин милион берлинчани пред кметството   в Шьонеберг 

По идея на предшественика на Кенеди генерал Дуайт Айзенхауер Комитетът за Свободна Европа започва кампания в Америка за набиране на допълнителни пари за радиото. Както се казва в един рекламен плакат:

 Плакат с призив: “ Борете се с комунизма с долари на истината“

„Борете се с комунизма с долари на истината“. И наред с това се отпускат средства за отливането на  10-тонна камбана по подобие на филаделфийската, която е паметник на войната за независимост.

 Камбаните на свободата във Филаделфия и в Западен Берлин

Над 16 милиона американци правят дарения на „Свободна Европа“.

В Ню Йорк се запознах с хора, които бяха подпомагали нашата кауза. Интересно е, че нито един от тях не беше познавал преди мен журналист от  радиото. Събрани са над 1 милион и 300 хиляди долара, които днес се равняват на повече от 15 милиона долара.

 „Дарете за Радио „Свободна Европа“ и Свободния европейски печат

 „Не позволявайте да порасне без да е научила истината“

Успях да намеря в интернет един от телевизионните призиви за подпомагане на борбата срещу комунизма и дарения за „Похода на свободата“ и „Свободна Европа“. Вижте Роналд Рейгън, човекът, който по-късно допринесе най-много за рухването на Съветския съюз.

По онова време той не е политик. Но е сред най-активните американци в борбата срещу „Империята на злото“, както сам  Рейгън,  вече като  президент, характеризира СССР. Уводната снимка е на друг актьор – Грегъри Пек, който също подпомага радио „Свободна Европа“. Двамата имат различни идеи за развитието на Америка. Роналд Рейгън е консервативен републиканец, а Грегъри Пек е либерален демократ. Но по отношение на Кремъл нямат съществени различия. Любопитно е, че демократите са се опитвали да склонят Пек да участва в изборите за губернатор на Калифорния срещу Рейгън, но той е отказал. Вече по-късно, когато Рейгън беше президент, Грегъри Пек озвучи една телевизионна реклама  срещу негова номинация за съдия във  Върховния съд.

Роналд Рейгън призовава Горбачов да разруши берлинската стена

Наред с информация за живота на Изток и на Запад и с политическите анализи и коментари Радио „Свободна Европа“ запълва през петдесетте години и друга ниша. Съвременната и главно джаз музиката. За българската секция това е предаването „Музикално рандеву“ на Джилда Карол. Но за нея ще пиша в друга статия.

Някои от най-великите джаз изпълнители посещават радиото и отправят послания към народите от Източна Европа. Докато в България изпращат в концентрационни лагери първите джаз музиканти и певци като Асен Овчаров и Леа Иванова, а Асен Николов (Сашо Сладура) е убит в лагера “ Слънчев бряг “ край Ловеч, пред микрофоните на  RFE  (Radio Free Europe) често говорят „дискриминирани“ черни творци.

Завършвам с няколко снимки. Тези легенди на джаза не се нуждаят от представяне.

Дизи Гилеспи

Ела Фицджерълд

Нат Кинг Кол

Луис Армстронг