От няколко години ме вълнуват съдбините и бъднините на кримските татари – не само във връзка с анексията на украински Крим от Русия през 2014 г., ами и заради многобройните близости и сходности с този горд тюркски народ.
Свързват ни доста неща, още от корените в нявгашна Волжка България. Сетне, в средата на XIX век., след Кримската война (1853-56 г.) османските власти заселват по българските земи (в Дунавския вилает) десетки хиляди кримски татари. (Все споменавам приятелите от с. Голямо Враново, Русенско и Топола, край Каварна.). Голямо е било заселването и в Констанца (Кюстенджа), и там сме се разбирали добре, алъш-веришът в рамките на пъстрата, многонационална империя процъфтявал, редом с взаимното уважение и добросъседството.
С кримските татари споделяме и сталинските депортации в края на Втората световна война. През май 1944 г. съветският НКВД, по заповед на Коба, изселва принудително повече от 190 хил. татари от черноморския полуостров; повечето са изпратени с товарни вагони към Узбекистан. Тъдява обаче малко се знае (по-право премълчава се, вай-заман, да не разсърдим Кремъл), че в онзи жесток май към средноазиатските степи са отправени и близо 2700 етнически българи. Както и немци, италианци, гърци, арменци и др. народности от етнически шарения Крим.
Думата ми е, че с кримските татари сме яли един хляб. Съжителствали сме мирно, делили сме мъки и радости – и там, на Крим, и другаде из съветските необятности. И тука, по нашите земи. Съжителствали сме, и днес съжителстваме. Разбираме се. Като брат’чеди (всъщност сме си баш такива).
Трудолюбиви и свободолюбиви хора. Където и да са, не крият мъката по родината. Има една песен, дето кажи-речи всеки кримски татарин я знае. Ey, güzel Qırım (www.youtube.com/watch?v=TPXoGsvsE6w) – прочувствено обяснение в любов към изгубеното отечество, химн на прокудените далеч от „прекрасния Крим“. Носталгия по градините и плодовете, по шербета и меда на черноморския полуостров. Пели са я изселените, пели са я политическите затворници в годините на СССР (да посочим само Мустафа Джемилев, всепризнатият „Къръмоолу“!), пее я днес и украинската певица Джамала, която включи части от нея в хита си „1944“ (посветен на депортациите), с който през 2016-а спечели Евровизия.
И как да не се очароваш, видиш ли кримскотатарските носии? Тук си позволявам да покажа няколко кадри с одежди на кримските татарки. Из мрежата могат да се открият безчет фотографии, които да насладят погледа; фокусирам се обаче върху няколко неща, които мернах в публикация на известното модно списание Vogue от 2017 г. (www.vogue.com/article/crimean-tatar-traditional-clothing).
„Алтън фес“, „кокуслюк“ и „папучи“ са неизменните елементи в тоя разкош. В общи линии, прозират заемки и от стария османски стил, ала това ни най-малко не скършва естетиката. Хубавото освен това на статията във Vogue е, че свързва традиционното облекло и с историята, разказвайки накратко и за патилата на кримските татари, депортацията и т.н.
Зарадвайте си очите, buyurun!
