Константин Мишев

Скоро след първите предавания на  Радио „Свободна Европа“ до поробените народи в Централна Европа е достигала  информация и по други пътища. С балони. Те са пренасяли по въздуха листовки и брошури. Много преди немската рок-група „Скорпиънс“ да изпее „Вятърът на промяната“ в Прага са създавани апокрифни песни за този вятър. А на една от листовките е било написано: „Милиони свободни мъже и жени се обединиха и ви изпращат това послание на приятелство по Ветровете на свободата, които винаги духат от запад на изток.“

Но за началото….

На 1 юни, 1949 година в Ню Йорк е създаден Комитет за Свободна Европа към Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на Съединените щати. Архитект е Алън Дълес, който по-късно става първият цивилен директор на американското външно разузнаване. Сред учредителите е генерал  Дуайт Айзенхауер,  който пък скоро след това спечелва президентските избори.

Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер с братята Дълес. Джон Фостър е държавен секретар, а Алън е директор на ЦРУ

Студената война вече е в разгара си. Сталин е наложил болшевишки режими в окупираните от Червената армия държави. Въпреки че Чърчил е произнесъл  на 5 март, 1946 година  знаменитата си реч за „Желязната завеса“, чак три години по-късно се прави нещо на практика за информационния пробив на тази желязна стена. И освен радиопредаванията в няколко от държавите на  съветския блок, а именно  Чехословакия, Унгария и Полша, са изпращани полиетиленови и гумени балони с листовки и брошури.

Балоните на „Свободна Европа“ в полет

Години по-късно, вече като кореспондент на Радио „Свободна Европа“, съм питал по-възрастни колеги защо не е имало подобна програма също за България и Румъния, но получавах противоречиви обяснения. Едно от тях беше свързано с технически трудности. Все пак балоните са били пускани от територията на Западна Германия. Също България е разположена далеч от благоприятните траектории на вятъра. Но така и не разбрах дали е имало планове да се пускат балони от Италия или от друга по-близка западна страна.

Миналата година прочетох подробно изследване на тези операции. Бях приятно изненадан, че е дело на българина Георги Георгиев. Като историк на науката в университети в Мюнхен и Будапеща той разглежда не само политическите, но и техническите, метеорологични и логистичните аспекти на пренасянето и разпространяването на листовки и брошури с балони.
(Тук бихте могли да прочетете на английски език проучването на д-р Георгиев)

Печатът в трите централноевропейски сателити на Съветския съюз започва масирана

дезинформационна кампания срещу „Свободна Европа“ и „вражеските балони“

Но акцентът не е поставен толкова върху опровергаването на листовките, а комунистическите вестници и радиостанции твърдят, че балоните шпионират и убиват; че се пускат от въздуха микроби, фалшиви пари, отровни бонбони, „подаръци“, които осакатяват, запалителни материали. Съветската пропаганда от онова време с нищо не се отличава от пропагандата на Мусолини за американските и английските „играчки-бомби“. У нас  продължава и днес да се шири лъжата, подклаждана от известни журналисти, че през Втората световна война англоамериканците са хвърляли детски играчки с взрив. Няма нито едно доказателство за подобно нещо, но дезинформацията продължава да е жива и здрава.

Италиански пропаганден плакат за играчки-бомби

В своята реч във Фултън, Чърчил беше заявил: “ От Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо една желязна завеса се спусна през континента. Зад тази линия остават всички столици на старите държави от Централна и Източна Европа – Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички тези прочути градове заедно с населението около тях се намират вътре в онова, което трябва да нарека “съветската сфера”, и всички те, в една или друга форма, са не само подложени на съветско влияние, но и на много строги – а в много случаи и нарастващи – мерки на контрол от Москва „. (Цялата реч на Уинстън Чърчил)

Хари Труман и Уинстън Чърчил. 5 март, 1946 година. На път към колежа Уестминстър в град Фултън, щата Мисури. Минути по късно Чърчил ще произнесе великата си реч за Желязната завеса 

Десет години по-късно комунистическите режими хвърлят вината не върху тази желязна завеса, която разделя хората и отнема правото им на свободен обмен на идеи, а върху балоните, които прелитат над нея. И както се отбелязва в коментар на чехословашката секция на  Радио  „Свободна Европа“:  „Разбираемо  е, че  режим,  който е изграден и се крепи върху съществуването на Желязната завеса, ще я брани с всички средства . Няма как  да бъде иначе. Защото ако  тази желязна стена се пропука, това  наранява  не просто пръста или ръката на комунистическата система, а прекършва нейния гръбнак.“

В своето научно изследване Георги Георгиев отделя място и на пропагандата в  България по онова време. „През 1956 година – пише той – успоредно с основните новини за комунистическото стопанско планиране, снимки на балоните „Свободна Европа“ се появяват на страниците и на контролирания от партията печат. „Отечествен фронт“ ги описва  като „взривни балони с листовки, изпратени от американската организация „Свободна Европа“.  Препечатвайки информация от съветската телеграфна агенция ТАСС, българският вестник обяснява, че „балоните са били с големи размери … с радиооборудване за далечна топографска фотография … което е опасно за самолетите“. “ Работническо дело “  публикува снимка от  специална изложба за журналисти в Чехословакия. Тази изложба е целяла „да разкрие терористичната дейност на американската радиостанция „Свободна Европа“ . Вестникът допълва снимката с технически данни, твърдейки, че балоните са имали диаметър 12–15 метра и са били пълни с около 1700 кубически метра водород. Използвайки същите обвинения в „терористична дейност“, друг български вестник „Земеделско знаме “ публикува  статията „Факти за американските балони в Чехословакия“. Там е поместена графика на механизъм, който „пуска листовки с помощта на синхронизиращо устройство“.  Добавени са и много „документални“ снимки, които „доказват“, че балоните са „опасни“.

Свидетел съм на

други „опасни“ балони

През 1968 година в София беше проведен Световен фестивал на младежта и студентите. Бяха дошли млади хора от Изток и от Запад. Присъствах на закриването на фестивала на 6 август на стадион „Васил Левски“.

Бях седнал непосредствено до фона на сектор „В“. Бях прогимназист и само зяпач. Тогава в събитието участваха ученици от средните училища и студенти.. За моя радост бях още малък и не бях лишен от лятна ваканция…

На церемонията чехите и словаците носеха портрети на Дубчек и също големи топки-балони с цветовете на тяхното знаме. И при обиколката на стадиона като стигнаха до фона, членовете на делегацията започнаха да хвърлят балоните към участниците. Големи надуваеми сувенири за спомен. Целият сектор „В“ срещу официалната трибуна беше зает от средношколци, които трябваше да вдигат под команда флагове с различен цвят и да изписват така разни смахнати лозунги като „Мир и дружба между народите“ или „Прогресивната младеж ще спаси човечеството“. Бяха тренирали за това цялото лято. Но като литнаха към тях балоните дикторът, който ръководеше фона, започна да крещи по звуковата уредба: „Не се поддавай на провокациите! Пукай балоните!“ Останалата част от стадиона не чуваше тези призиви. Само такива като мен, които бяха седнали непосредствено до фона. И така

…знамето на Чехословакия се оказа провокация

Две седмици по-късно съветските танкове прегазиха „Пражката пролет“.