Георги Минчев – живот, изпят с ритъма на рока
20 години от смъртта на легендарния изпълнител
Ние, българите, сме такива хора, че рядко се обединяваме около някоя личност с единно добро мнение за нея. Е, покойният български Крал на рокендрола – Георги Минчев, е един от малкото щастливи хора, за които и приживе, и след смъртта му, българите – и особено музикантите, говорят само добро.
А той не беше ангел. Напротив, сам си признаваше всички земни грехове, и от това признание, изречено откровено от устата на един „непукист“, те някакси ставаха „наполовина грях“ и караха всекиго да се усмихне и да го заобича като близък човек.
Георги Минчев, на сцената на „Златният Орфей“ (Снимка: Архив Dir.bg)
Георги Минчев изпита всичко, или почти всичко в краткия си живот. И изпя всичко, което преживя, или обратното – изживя всичко, което изпя. Краткият му живот премина през всички „ноти“ на стълбицата – нагоре, надолу, но винаги страстно, в ритмите на рока.
Ето защо почитателите му винаги ще го свързват с носталгичното време, когато „рокендролът беше млад“. И той си отиде млад – само на 57. Замина в „бялата тишина“ на Отвъдното на 18 февруари 2001 г., покосен от неравна битка с рака.
Днес се навършват точно 20 години от смъртта на Георги Минчев.
Поредни години музикантите почитат паметта му с „Цвете за Гошо“. Преди пандемията, рок-блус фестивалът в Южния парк в София се превръщаше в истински спонтанен хепинънг на любовта между хората. Нещо рядко срещано в днешните трудни времена. И музиканти, и публика пееха от душа, с искрено въодушевление, в памет на човека, който се превърна в символ на рокендрола у нас.
Георги Минчев живее в паметта на мнозина не само с песните си, но и с онези изповедни интервюта, които могат да послужат за уроци на мнозина.
„Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Никога не съм искал да пробивам ей така – с главата напред. Аз съм на принципа „Отмини простака с презрение“. Просто съм над нещата. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти“.
Хубаво казано. Но пък именно т.наречените „будали“ и „ентусиасти“ винаги са били двигателят на духовността в човешката история. Вечните „парчета“ на Георги Минчев изразяваха тази духовност без позоьорство и висока претенция. По един разбираем, простичък начин. На езика на обикновените хора. Но докосваха душата дълбоко навътре към „хастара“ й, поокъсан тук-там от неволите на живота, и го лекуваха с музика. Песните на Гошо вълнуваха именно с това, че всеки намираше в тях своята история.
Роден е на 9 април 1943 г. с кръщелно име Георги Куртев. Минчев му е артистичният псевдоним. Малцина знаят, че е завършил… Външна търговия. Само че съдбата му готвела друго поприще, не да работи като търговец.
Още като студент грабва статуетката на „Златният Орфей“ с песента на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ – емблематична песен за няколко поколения българи, до днес. Друг хит от онова време е „Снегът на спомена“.
Първите му солови изпълнения датират от началото на 60-те години. По онова време Жоро Минчев пее в дует с Бисер Киров, солист е на „Студио 5“ и свири заедно с легендарната рок банда „Бъндараците“, основана от братята Димитър и Вачо Милеви. В състава й са още съученикът на Вачо – Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард.
След като „бунтарската“ група се разпада, Маричков и Цанков основават „Щурците“. Именно под акомпанимента на новата група и струнен квартет „Димов“, Георги Минчев изпява „Бяла тишина“, която освен че грабва Голямата награда на „Орфея“, става и Мелодия на годината ’67.
В края на 60-те по българското радио зазвучават хитовете на Георги Минчев „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“, чиито рефрени помним и до днес. През 1968-а/69-а Минчев се приобщава към групата „Сребърни гривни“, създадена четири години преди това от Валентин Стефанов-Вальо Гривната. Групата бележи големи успехи не само в България, но и зад граница.
Самият Георги Минчев заминава да следва кино- и телевизионна режисура в Белгия. След дипломирането си през 1977-а се връща в България, но някакси нещата не потръгват лесно. Иска да издаде албум, но в живота му нахлуват куп проблеми. „Друг“ мъж разваля семейството му. Бори се за любовта си, но не успява да я спаси. По-късно признава в едно интервю:
„Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност – доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам, или поне се изчервявам“.
Ето тези признания на певеца караха всеки, който е общувал с него, да го почувства толкова близък, че да отвори душата си за него. Едва ли има човек под слънцето, който поне веднъж в живота си да не се е чувствал „сам на бара“ и да си е казвал наум „Ех, мама му стара“… С други думи, „с какво съм заслужил това“?!
Макар да изглежда като псувня, фразата не се възприемаше вулгарно, а като спонтанен израз на чувства, които са избухвали в даден момент от живота във всеки от нас. Гневим се толкова често, но ни е срам да си го признаем. А той не се срамуваше да го изрази по начина, по който можеше най-добре – в песен.
През 80-те Георги Минчев поема в ново поприще – на журналист. Между 1980-а и 1982-ра води радиопредаването „Песни на седмицата“ по Радио София. В периода 1982-ра и 1984-та е водещ на Младежкия конкурс за забавна песен по БНТ. В края на 80-те Георги Минчев най-сетне успява да издаде дебютния си албум „Българският рок“. В него включва емблематичните си „парчета“ „Урок по рок“, Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“ и др. До края на живота си издава още четири албума: „Рокендрол ветерани“, „Равносметка“, „BG рок“ и „Бяла тишина“.
1992 г. Петър Гюзелев и Георги Минчев на концерт на групата „Стари муцуни“ (Снимка: BulFoto)
През 1991-ва година заедно с Петър Гюзелев създават групата „Стари муцуни“, на която става фронтмен, а през 1998-а заедно с Развигор Попов – групата „Полезни изкопаеми“. Наименованията на групите са красноречиво иносказателни, подсказани от неподражаемото чувство за самоирония, което притежаваше Георги Минчев. От онзи период е емблематичната му песен „Блажени години“ – кавър на американска кънтри мелодия, чийто текст спечели много почитатели у нас.
С горните две споменати групи се случват събития, които правят певеца истински щастлив. В „Стари муцуни“ работи с Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.
Малко хора знаят, че с групата „Полезни изкопаеми“ Георги Минчев издава албум със свои песни на френски език – „Le Monde De Demain“ /2000 г. /. Той е слабо познат на публиката в България, но самият певец бил силно развълнуван да реализира тази своя мечта, да пее на френски.
През 2000-та рок легендата работи денонощно с музикантите Иван Лечев и Ивайло Крайчовски върху бленувания албум „Утрешният свят“. В главата на Жоро звучат стотици песни, но вече е много изтощен от болестта и се ядосвал на себе си, когато не се чувствал работоспособен. Чакал е с нетърпение приятелите си от ФСБ, за да записват колкото се може по-скоро в студио новите парчета… Всъщност, според най-близките му, е бързал, защото е предчувствал Края…
Георги Минчев си отиде от този свят на 18 февруари 2001 г., след дълга и много изтощителна битка с рака. Завеща китарата си на своя приятел Васко Кръпката, който направи своеобразно поклонение с нея на гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Кръпката стана и основен организатор на ежегодното музикално събитие, посветено на Георги Минчев – „Цвете за Гошо“, както и човекът, който поддържа сайта на покойния си приятел. Паметта за Гошо се поддържа жива не с „цвете“, а с огромен „букет“ от негови приятели и почитатели.
На музиковедите се пада експертното мнение, да окачествяват Георги Минчев като майстор на блуса, блус рока, психеделичния рок, хард рока и поп-рока у нас. За обикновените българи той си остана просто Жоро Минчев, а за по-близките – просто Гошо. Липсата му е осезаема не само на рок сцената, но преди всичко – в сърцата на „старите рок муцуни“.
Днес улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет в стихосбирка на Иво Казар, но онова което го прави незабравим толкова години след смъртта му, е любовта към музиката му, запечатана като рефрен в сърцата на хилядите негови почитатели.
Георги Минчев (Източник: Официален сайт на певеца)
Поклон пред паметта на певеца, с едно цвете Любов за човека Георги Минчев, от Impressio!
