Кръвта – вода не става ! Баща и син Бацарови – един живот в името на Отечеството ! доц.д-р Петър Ненков

БОРЕЦЪТ ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ И НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА НИКОЛА БАЦАРОВ

доц.д-р Петър Ненков

Видният народен будител и общественик Никола Бацаров е роден в Калофер на 9 март 1818 г., където завършва началното си образование. По-късно учи в прочутото училище Куру чешме в Цариград. Завършвайки с отличен успех това престижно училище, продължава своето образование в Габрово при Неофит Рилски, където усвоява взаимоучителния метод. От там отива ученик в Соколовския манастир при игумена Йосиф Соколски. Там става монах с духовното име Йосиф.

Натрупал солидни знания през 1849 г. Никола Бацаров става учител в град Мачин, Северна Добруджа, където живее голяма колония български преселници. Тук той започва борба с гърчеещите се български чорбаджии и ратува преподаването в местното българско училище и църковното богослужение да стават на български език, а не на влашки и гръцки езици.

За това свое деяние той разказва увлекателно в записките си “Животоописанието ми.“

По време на Кримската война 1853-1856 г. Никола Бацаров се явява в щаба на руската армия и предлага услугите си на руското командване като преводач. Бидейки съветник в Градското управление на град Мачин участва активно в набирането на доброволци между българските заселници, които по-късно се сражават храбро в редовете на руската армия с турците.

След края на войната заедно с жена си Мария се установява да живее до 1866г. в Шумен, където и двамата започват работата като учители.Той е избран за главен секретар на църковно-гражданската община в Шумен и повежда люта битка с гръцкия владика Венеамин и местните фанариоти за църковна независимост и самостоятелно българско училище. Става сътрудник на възрожденските списания и вестници „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „Дунавски лебед“, „Слово“. Поддържа кореспонденция с Георги Сава Раковски.

Не издържал на постоянните нападки и преследвания от гръцките свещеници, Никола Бацаров и семейството му се преместват през 1866 година в Варна. Тук работи три години, като председател на българското градско общество и развива активна общественополезна дейност, като съставя “Привремений законник на варненското общество“. По-късно се премества със семейството си в Провадия, където работи до 1872 година . Постоянно уволняван по доноси на фанариотите и гонения на турските власти, този смел възрожденски деец и родолюбец се мести от град на град, за да оцелее.

След 1866 г. Бацаров развива обществена дейност на различни места в Североизточна България – Варна, Русе, Провадия, Дивдядово.Подпомага организирането на Варненската епархия. След Освобождението се установява в Нови пазар, където става кмет на града, а впоследствие е мирови съдия

В този град на 13 декември 1892 година умира , но неговия живот остава ярък пример, как се служи вярно на род и родина.

ПЪРВИЯТ САНИТАРЕН ГЕНЕРАЛ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ИВАН БАЦАРОВ

Израснал в такава среда Иван Бацаров се оказва достоен следовник на делото на своя именит баща. Той е роден на 16 август 1866 г. в Шумен. Завършва Първа софийска мъжка гимназия, след което кандидатства медицина в университета на град Цюрих, Швейцария. През 1892 г. се дипломира блестящо в медицинския факултет и защитава докторат. По-късно специализира бактериология в Института „Пастьор” в Париж. През Сръбско българската война 1885г. се записва доброволец в Българския червен кръст. През 1893г. му е присвоено първо офицерско звание – подпоручик и е назначен на служба в Софийския артилерийски склад. По-късно продължава службата си в 4-ти артилерийски полк. През 1902 година д-р Иван Бацаров в оглавява новосформирания Противочумен институт, който през 1908 г. се обединява с Бактериологичния институт. През 1904 г. е назначен за началник на Първа софийска дивизионна болница , а от 1906 г. е лекар на 4-та Преславска дивизия в Шумен . На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин подполковник от санитарните войски.

Балканската война 1912-1913г. го заварва като дивизионен лекар на 4-та пехотна Преславска дивизия, която е в състава на 3-та армия, под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев.

Участва в Междусъюзническата война 1913 г., като военен лекар и тежко понася вестта за Букурещкия мирен договор, донесъл на България, Първата и национална катастрофа.

На 4 януари 1914 година е произведен в чин полковник и поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и главен лекар на Действащата армия – пост, който заема до 1920 година. На 19 март 1917 г. е награден с османския медал „За бойни заслуги“, същия месец – османския орден „Меджидие“, а същата година и османския орден „Лиякат“.

Полага много грижи за развитие на военномедицинското дело. На 15 август 1917 г. става първият български военен лекар, който получава чин генерал-майор. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.Преминава в запаса през 1920 г. Работи до 1929 г. в Софийския бактериологичен институт. Умира през януари 1951 г. в София, на 85 годишна възраст .