През 1905 г. били поръчани три автомобила от френската къща „Де Дион Бутон”. Пощенските коли обаче не били от най-бързите.
В своето „Пътуване из България” Константин Иречек пише: „Ужасната бързина, с която вървят пощенските коли (12 километра на час), не е без опасност. Един мой приятел се изтърсил нощем от колата и след това с гърмежи от револвер обърнал вниманието на пощаджията, че е изгубил пътника. Веднъж пощата изгуби в равнините при Плевен самия министър на външните работи и на пощите г-н Б. От станцията тръгнали назад да го търсят и го намерили как бяга пеша при лунната светлина през тихата степ”.
Скоростта на автомобилите често била обект на присмех и за тогавашната преса. Появила се карикатура във вестник „Вечерна поща” – камила, натоварена с пакети, пощенски автомобил и костенурка, с текст: „Българска поща – автомобилна бързина, камилска скорост и костенурска разпоредителност”.
