Опазването на овощните градини, малиновите и ягодовите насаждения от вредители обхваща комплекс от мерки, които включват агротехнически мероприятия за да се постигне подобряване на условията за развитие на растенията и повишаване на тяхната устойчивост към вредители; унищожаване и потискане развитието на вредителите. През периода на покой се извършват:
– резитби, чрез които се изрязват всички болни, счупени клони, мумифицирани плодове, зимуващи гнезда, яйчни пръстенчета и купчинки на листогризещи гъсеници, щитчета на щитоносни въшки. Намалява се плътността на листогризещи гъсеници, щитоносни въшки, понижава се инфекциозния фон на причинители на сачмянка, ранно кафяво гниене, струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана, огнен пригор и др. болести
-при обработката на почвата се засягат зимуващите стадии на листни и плодови оси, плодови червеи, плодови и листни мухи и др.
– торене– с торенето освен, че се поддържа почвеното плодородие и се осигуряват добър растеж и добиви на плодните дървета, се повишава и устойчивостта им към вредители. Нуждите на овощните видове от хранителни вещества зависят от вида, сорта, възрастта и фазата на дърветата, от подложките, върху които са присадени. За правилното торене на трайните насаждения, съобразено с техните нужди, е необходимо да се направи предварителен агрохимичен анализ на почвата. Съобразно данните от него и препоръката за торене, се уточняват количествата и съдържанието на торовете, които трябва да се използват в дадената овощна градина.
– санитарно – хигиенни мерки – остъргване на старата кора – там зимуват плодовите червеи, молците, крушовата бълха, крушова дървеница, някой видове акари и други. Старата напукана кора се остъргва, премахва и изгаря. Остъргването се прави с тъп нож. Предпазване стъблата на младите дървета – кората и нарастващата тъкан под кората на младите дръвчета са застрашени от напукване и нагризване от зайци, сърни и гризачи през зимата. Напуканата кора създава предпоставки за по-силно нападение от корояди, дървесинояди, както и гъбни болести по дървесината. Силно повредената кора на дърветата още в млада възраст, често води до тяхното загиване. За да се преодолее този проблем стъблата трябва да бъдат увити с лента от зебло, хартия или специална полипропиленова лента. Увиването започва отдолу нагоре и свършва до началото на най-ниските клони. Полиетиленовите ленти не са подходящи, защото запарват кората на дървета. Варосване на стволовете – намалява риска от измръзване под въздействие на неблагоприятните условия през зимния период и предпазва от напукване. През зимата тъмната повърхност на стъблата поглъща повече слънчеви лъчи и през деня тъканите под кората повишават значително температурата си, а с това и обема си (разширяват се). При рязко спадане на температурите през нощта кората се свива, в резултат на голямата денонощна температурна амплитуда. В клетките на тези тъкани може да се образуват ледени кристалчета и те да се разкъсат, а по кората на дърветата се образуват рани. Този процес може да се преодоле чрез варосване на стъблата, като за тази цел се използва 20 % варов разтвор.
ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ Е ПРИ ТЕЗИ ПРЪСКАНИЯ ДА СЕ ИЗПОЛУЗВАТ ЗА КОНТРОЛ НА БОЛЕСТИТЕ РЗ – ПРЕПАРАТИ НА МЕДНА ОСНОВА
– Химични мерки за контрол на вредителите по овощните видове през зимния период – Третиранията през невегетационния период или така наречените „зимни пръскания“ се извършват след преминаване на студовете до набъбване на пъпките. Те са насочени срещу зимуващите стадии на неприятели, като понякога се комбинират с фунгициди за едновременна борба срещу причинители на болести. Зимните пръскания се провеждат с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка) и на едри капки, което налага да се подбират подходящи дюзи на разпръсквачите, за да се облеят дърветата. При младите неплододаващи градини, малините и ягодите, повърхността за опръскване на растенията е по-малка и в тези случаи разходът на работен разтвор е до 100 л/дка. За постигането на висок ефект от зимните пръскания, те трябва да се провеждат, колкото е възможно по–близо до момента на разпукване на пъпките. През този период неприятелите са по–чувствителни на използваните продукти за растителна защита. Това пръскане се нарича ранно пролетно или закъсняло зимно пръскане. Тези третирания в овощните насаждения трябва да се извеждат в тихи и слънчеви дни, при температура на въздуха над 5 °С и скорост на вятъра до 2-3 m/s. Третирането е препоръчително при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ (сливова щитоносна въшка – 20-30 бр. зимуващи ларви / 100 см клонка; листни въшки-ябълки- 10-15 бр. яйца / 1 метър клонки; сливи-5-10 бр. яйца /10 см клонка или 10% пъпки с яйца; праскови-30 бр. яйца / 1 метър клонка; червен овощен акар при ябълки и сливи – 60-80 бр. зимни яйца / 10 см клонка, круши-40-60 яйца / 10 см клонка).
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ МАСЛА И РЗ – ПРЕПАРАТИ НА ТАЗИ ОСНОВА , КОИТО СА СМЕСИМИ СЪС СРЕДСТВАТА ЗА КОНТРОЛ НА БОЛЕСТИТЕ
НЕПРИЯТЕЛИ – ОБЩИ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СЕМКОВИТЕ И КОСТИЛКОВИТЕ ОВОЩНИВИДОВЕ
-АКАРИ- Червеният овощен акар зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките и по кората на ствола. Основната част е разположена върху дву и тригодишната дървесина.
–ЛИСТОГРИЗЕЩИ ГЪСЕНИЦИ-зимуват като гъсеници в зимни гнезда или като яйце с напълно развит зародиш по кората на дърветата.
– ЛИСТОЗАВИВАЧКИ – при контрола на тази група вредители в извън вегетационния период може да се въздейства на тези от видовете листозавивачки, които зимуват като яйце-розена, глогова, кафявопетниста листозавивачки.
