• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home ВОВ

Български военни на окупираната територия на СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт ИЗГУБЕНА БЪЛГАРИЯ

Петко Русанов by Петко Русанов
февруари 20, 2021
in ВОВ
2
Български военни на окупираната територия на СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт ИЗГУБЕНА БЪЛГАРИЯ
0
SHARES
454
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

Български военни на окупираната територия на СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт

Оказва ето, че Царството все пак e участвало с военни сили срещу СССР през ВОВ . България изпраща не само санитарен влак, но и охрана за него. Неоспорим исторически факт e присъствието на български части в окупираната от Германия руска  територия.

Завръщането на санитарен влак № 1

Попаднах на молебен пред паметника „Кръстещата се“, създаден по проект на скулптора Иван Лазаров, който ce намира до Военномедицинска академия. От групичката възрастни жени ce отделиха няколко с малки букетчета и просълзени ce заклатушкаха по мраморните стъпала. Когато стигнаха площадката, две от  тях ce отпуснаха на коляно в поза, твърде близка до тази на жената върху пиедестала. Така стояха: две тъжно сведени бели глави и една белокаменна…

Оттам тръгнах по следите  на две медицински sestri сестра  Стефани Томасини и сестра Мария Неманциева. Техният разказ за събития, случили ce преди 60 години по време на Втората световна война и следа от нея, с нещо ми напомни ситуации в настоящето. И тогава реших да ви срещна с  тях.

Стефани Томасини: Родом съм от Ямбол. По бащина линия съм италианка. Дядо ми работил по железниците и останал в България. По това време баща ми беше тежко болен от туберкулоза, майка ми едвам ce справяше с издръжката ни, а сестра ми учеше в гимназията. Реших да запиша училището за милосърдни sestri при Българския Червен кръст. Трябваше да учейки нещо, да взема така професията. Така попаднах във войната.

Мария Неманциева: Аз съм от Скопие. Баща ми беше член на ВМОРО и го убиха в Илинденско-Преображенското въстание. Мама работеше като санитарка, със сестра ми бяхме на ръцете и Сестринското училище осигуряваше пълен пансион. Завърших го през август 1941 г., а през 1942 г. получих повиквателна. Мобилизираха iu в Санитарен влак № 1 на Източния фронт.

1943 г. Санитарният влак №1 някъде във военна Европа

От автора:

Едва ли българското общество помни, че България e участвала в хуманитарна мисия още по времето на най-кървавата досега война Втората световна. Знае сие, че тогава България не е изпратила военни части на Източния фронт, че е поддържала дипломатично отношения със СССР, но като политическа позиция в тази война та на страната на Тристранния пакт. Единственото, което тогавашното правителство и царят одобряват, е оказването на хуманитарна безплатна за ранените и пострадалите на Източния фронт, което дава начало на червенокръстката мисия на Санитарния влак и Военнополевата болница в Яблона-Легионово до Варшава.

Стефани Томасини: В началото на 1942 г. ме извика сестра Невена Сендова, леля на сега известния академик Сендов, която беше началник на медицинските sestri в БЧК. „Командироваме ви в Санитарния влак, който работи на Източния фронт. Ще ви дадат три предай и след ще ви превеждат заплатата тук. Във влака ще ви дават джобни ваши. Командирована сте от март до декември. Ako издържите, може да останете и повече.“

Мария Неманциева: Във влака само аз и сестра Томасини бяхме жени. Самарянки нямаше, защото работата беше тежка, за санитари мъже. Момчетата ce държаха с нас с особено уважение и грижа. Със сестра Томасини ce познавахме отдавна и се харесвахме, затова не е нито беше трудно да се разделям леглото във влака. Но си беше война. Най-тежко беше, че не можеш да останеш нито за миг сам.

Във влака имаше двама лекари д-р Разбойников и д-р Бурмов. Много добри хирурзи. Но когато ранените надхвърляха 200 души, те не смогваха и ние поемахме по-дребните манипулации. Те го отчитаха и ни бяха благодарни. Всички сие опитвахме да облекчим страданията на ранените. Имаше нощи, в които не лягахме. Беше изключително уморително. Kato ce приберях в купето, заспивах още докато се събличах. Понякога не спяхме по 18- 20 часа. Спомням си, че в една такава нощ сестра Томасини седна за пет минути и заспа непробудно. Война.

Стефани Томасини: Влакът пътуваше в Прибалтийските  републики  към Украйна до Кримския полуостров. Това беше, както сега му казват, хуманитарна, спасителна мисия. Санитарният влак беше обзаведен в България, но маршрутите получаваше от немското командване. Постоянната му спирка беше във Варшава. Отнасяше голяма част от ранените в Полевата хирургическа болница в Яблона-Легионово до Варшава, оборудвана и обслужвана също от българи.

На гарата в Закопане

Първото ми пътуване беше, за да вземем измръзналите войници при Сталинград. Никога по-късно не съм виждала така измръзнали хора крака, ръце, лица…

Мария Неманциева: Всеки човек, изтръгнат от смъртта, беше за нас победа. Така нито бяха учили в училището за медицински sestri и такива бяха принципите на Червения кръст.

Стефани Томасини: Пътувахме предимно през деня, защото ни беше страх от мини и акции на партизаните. Мините бяха за войската, но понякога ги отнасяха санитарните влакове.

Мария Неманциева: Една нощ ce наложи да заминем, защото имаше много ранени. Попаднахме на мина. Локомотивът и първите два вагона дерайлираха. Тези, слава Богу, не бяха болнични, а предпазни пълни с чакъл и пясък за стабилност на композицията. Спасявали са ни нееднократно. Усетихме удар. Настъпи паника. Токът угасна. Отоплението спря. Страх, страх, какъвто можеш да усетиш само на война.

Стефани Томасини: Стояхме няколко часа. И болните, и ние студувахме. След като дойде локомотив, продължихме. Преживяхме въздушно нападение. Падаха бомби. Слава Богу, не  ни улучиха. Така беше в балтийските държави. Ние вярвахме, че ни пазят големите бели кръстове, изрисувани върху покривите на всеки вагон, но чувахме за взривени санитарни влакове и това ни потискаше. А бяхме млади, живееше ни се.

Мария Неманциева: Докато чакахме за ранени, чувахме зловещи разкази. Озверяването беше и от двете страни. В Симферопол ни  разказаха как в една изба за вино ce скрили 200 души руснаци.  Танкове, авиация, стрелби. Хората не са успели да ce евакуират и се скрили. Но при отстъплението си съветската армия взривила избата… Срещахме и деца, останали без подслон и родители, с гладни очите, подивели от страх и самота. По спирките хората молеха за хляб. Каквото можехме да отделим, давахме им.

Санитарният влак №1 e попаднал на мина

Стефани Томасини: Чувахме непрекъснато тътена на фронта. Взривове избухваха съвсем наблизо. Бяхме потопени в човешкото нещастие. В страха от бъдещето. Никой не знаеше как ще продължи нататък. Предвоенните нито представи за светлина бяха пометени… Помня как един младеж  молеше да отида с него до някакво немско градче, за да ce запозная с майка му. Все повтаряше, че ще позная градчето по площада с катедралата и кметството. Като че ли площадите на всички немски градчета не са еднакви. Свалиха го в кома…

Мария Неманциева: Между ранените имаше войници от всякакви националности, които воюваха на Източния фронт. Французи, чехите, унгарци, австрийци, румънци. Нямаше поляци и сърби, и, естествено, българи.

Лекувахме и руски военнопленници. Спомням си един войник от Вермахта и един съветски офицер. Леглата им бяха в съседство. Една нощ руснакът щеше да ce задуши, немецът даде знак . След това отношенията им се развиха интересно. В началото ce изучаваха. Постепенно осъзнаха, че войната ги be засегнала еднакво. Бяха ги изпратили да ce бият, без да ги питат дали искат. Сега от бойци се бяха превърнали в хора, нуждаещи се . Опитваха сие да разговарят за родителите си, за жените си, какво са работили, откъде са. Показваха си снимки и талисмани. Като че ли не искаха да мислят за войната, а със смъртта бяха свикнали…

Стефан Томасини: Радиото говореше за победи, но ние товарехме все повече ранени, които разказваха ужасяващи неща. Виждах как  ce заплаща с млада и скъпа човешка кръв. Но гледахме да не мислим, защото хората страдаха и трябваше да им помагаме.

Мария Неманциева: В началото на 1944 г. сестра Томасини ce върна в България. Останах сама. Фронтът приближаваше към Германия, а ние все още бяхме далеч от родината. Търсене на демобилизация, но ми казаха, че докато съществува мисия, трябва да останем в нея.

На 5 септември 1944 г. вечерта чухме, че СССР, ни e обявил война, а правителството ни поискало мир. Дали не станахме емигранти?!

Стефани Томасини: Върнах се в България преди края на войната. Казаха ми, че в болницата на БЧК имат нужда от кадри. По-късно главната сестра ми призна: немците ce оплакали, че в екипа на нашата санитарна мисия има италианка. Nali съм Томасини! А Италия вече беше обявила война на Германия.

Българската военна болница в Легионово

Мария Неманциева: С група санитари, лекари и sestri от Военнополевата болница успяхме да ce приберем у дома. Тук общественият строй, както ce научихме да казваме по-късно, ce беше сменил. Загубих софийското си жителство и останах без място, защото ce смяташе, че съм работила за Германия. А бях само един изпълнител на волята на тогавашното законно правителство на България.

Стефан Томасини: През 1949 г. iu освободиха от болницата на БЧК, защото съм била на Източния фронт. Казах им: nali хотелът iu мобилизирахте и изпратихте там? Сега германците са врагове, а преди пет години бяха съюзници. Аз като се носи с гордост касинката си на сестра от Червения кръст. Ние cme възпитани и споделяме принципите на Международния Червен кръст, затова където нито изпратят там отиваме. А какво общо има медицинската сестра, която ce грижи за ранени и страдащи, с вашата политика? Защо обърквате живота ми? Въпросите ми не развълнуваха никого.

Така започна моето митарство по болници и клиники. Без работа не съм оставала, защото съм много доброто операционна сестра, но все ce намираше някой, който ce заравяше в биографията ми и всичко сие повтаряше отново и отново.

Мария Неманциева: Не мога да разбера мотивите на такива хора. Можех да остана в Германия или Швейцария, но не мислех, че нещо може да ми попречи да ce върна в България, да живея и работя тук. Оказа сие, че съм ce лъгала. Дълго време не ми даваха работа. По-късно ce установих в Пловдив, омъжих се и все пак работих като медицинска сестра. През 80-тези години ми идваха на гости колеги от Санитарния влак, които останаха в чужбина. Чудеха се защо не са ни репресирали…

От автора:

Сякаш Санитарният влак № 1 едва сега ce завръща в родината. Завръща се с възкръсналото  понятие „хуманитарна мисия“ с новите отговорности, които страната ни  носи в съвременния свят. Тези отоворности и тези мисия ce изпълняват от днешното поколение българи: бойци, медици, просто граждани. Нека изстраданият, жестокият опит на санитарния влак добави мъдрост на обществото и то да запази тези наши сънародници от конюнктура, демагогия и политически непостоянство. Горчивата българска памет свидетелства, че нерядко онзи, който y изпълнява дълга си, biwa отхвърлян, оскърбяван, тъпкан. Всъщност, достойните граждани няма да имат за какво  да бъдат преследвани, освен за добродетелите си. Но бъдещето не biwa да допусне това…

ADVERTISEMENT
Previous Post

ИСТОРИЯ НА ЕДНА КРАСИВА ЛЮБОВ – БЪЛГАРИ В ПОЛША

Next Post

СЕЛО ГРАНИТОВО КУКЕРОВ ДЕН ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
СЕЛО ГРАНИТОВО КУКЕРОВ ДЕН ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

СЕЛО ГРАНИТОВО КУКЕРОВ ДЕН ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

Comments 2

  1. ГАЛИН says:
    2 години ago

    СТРАХОТНО ! НЕ СЪМ ТОЛКОЗ СИЛЕН ДА КОМЕНТИРАМ !ПОКЛОН !

    Отговор
  2. хаджи Христо says:
    2 години ago

    Има книга от д-р Спас Разбойников за българския санитарен влак и българската болница в Легионово – край Варшава … Заслужава да се преиздаде отново и в по-голям тираж . Все едно, че времето е спряло – много е затрогваща и поучителна .

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
Аргир Авков     АТАНАС ФИЛИПОВ

Аргир Авков АТАНАС ФИЛИПОВ

март 30, 2023
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023

Последните публикации

Аргир Авков     АТАНАС ФИЛИПОВ

Аргир Авков АТАНАС ФИЛИПОВ

март 30, 2023
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

Аргир Авков     АТАНАС ФИЛИПОВ

Аргир Авков АТАНАС ФИЛИПОВ

март 30, 2023
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist