На 17 февруари 1897 година е роден полковник /посмъртно генерал-лейтенант/ Боню Пиронков, загинал в заключителния етап на Втората световна война, като командир на Пета пехотна Дунавска дивизия
доц.д-р Петър Ненков
Боню Пиронков е роден в село Бабек, Пловдивско на 17 февруари 1897 година. Завършва Първа мъжка гимназия в Пловдив през 1915 г. и постъпва във Военното училище в София през 1917 година. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик и като артилерийски офицер заминава на фронта, за да взема участие в Първата световна война . След подписаното Солунско примирие през септември 1918 година, със своите другари остава заложник на съглашенските войски .
С група млади офицери успява да избяга и се завръща в родината. Мирновременната му служба преминава през различни артилерийски части и гарнизони. През 1936 г. е назначен за командир на конната артилерия в Нова Загора. През 1941 г. е назначен за командир на 6-ти дивизионен артилерийски полк в Сливен.
След победата на ОФ на 9 септември 1944 г., на 14 септември е назначен за командир на Пета пехотна Дунавска дивизия. През октомври 1944 г. дивизията му взема участие в Брегалнишко-Струмишка настъпателна операция на Първа българска армия, с командир, генерал-майор Владимир Стойчев.
С операцията се цели да се прекъснат пътищата за отстъпление на 300 000 германски войници от група армии „Е“ по долините на реките Вардар, Морава и Ибър, от континентална Гърция към Централна Европа.
На 4 ноември 1944 година в боевете край град Шип, полковник Боню Пиронков е ранен тежко и откаран със самолет във Военна болница, която по това време се намира в Банкя.
Въпреки усилията на лекарите, на 17 ноември 1944 година
командирът на Пета пехотна Дунавска дивизия умира от раната си. На 10 ноември 1944 година посмъртно е повишен в звание генерал-майор а на 30 декември 1944 г. – в звание генерал-лейтенант.
