VTRO
ВЪТРЕШНА ТРАКИЙСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ (ВТРО)
Национално-революционна организация на тракийските българи, която се бори за автономия на цяла Тракия, оказала се след кр. на Първата световна война 1914–1918 вън от пределите на България. Организационните и структури са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Формира и свои въоръжени чети, ръководени от войводи. Като цяло ВТРО е учредена на 17 септ. 1923 от дейци на разтурената вече Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация (БТВТРО). Установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност главно в пределите на Западна Тракия. Защитава тракийските бежанци от нападения на разбойници и контрабандисти, както и от грабежите на тютюневи комисионери. За набиране на материални средства облага с данък едрите тютюневи фирми. Само за няколко месеца благодарение на местното население се превръща в истинската власт в Югоизточна България. Дейността и продължава до лятото на 1926, когато поради неблагоприятни външнополитически условия е принудена да се саморазпусне. Официално обаче прави това на 12 окт. 1927, като функциите и поема Комитетът за свободата на Тракия (КСТ). По-видни ръководни дейци на ВТРО: Д. Маджаров, П. Поптрендафилов, К. Георгиев, Д. Николов и др.
