Преследването на светите братя Кирилъ и Методий от сърбите в Македония, 1927 г. Рисунка с туш и перо на Райко Алексиев. Художествена галерия – Казанлък.
Празникът на солунските братя Кирил и Методий е най-обичаният български празник и неразривна част от българската история от епохата на Възраждането. Първоначално той се отбелязва на 11 май и бързо се налага като един от символите на българския дух в борбата с фанариотите от Цариградската Патриаршия, поддържани от “православна“ и “славянска“ Русия, а по-късно и със сръбските претенции във Вардарска Македония, отново подкрепяни от същата българомразка.
Денят на Светите братя Кирил и Методий е трън в очите на сръбските (а след 1918г. и от югославски власти), които в резултат на Балканските войни (1912-1913г.) и Първата световна война (1914-1918г.) завладяват земи с компактно българско население и се опитват да го асимилират насила.
Празникът на солунските двама братя заедно с Екзархията и българските училища са подложени на жестоко преследване от сърбите, защото с право са смятани за един от стожерите на българщината в окупираните територии. За това свидетелстват и редица международни документи, включително Карнегиевата анкета от 1913 г.
Големият български художник Райко Алексиев, който е родом от областта Македония е представил точно тази част от българската история – въоръжен шумадийски шайкач преследва в “Южна Сърбия“, както е наричана Вардарска Македония в периода 1918-1941г. светите солунски братя, вързани от него оковани, понеже не са “прави сърби“.
На шията им е окачена табела с надпис на сръбски език с уточнение, че Св. Кирилъ и Методий са “прави срби“, както “лепi“, т.е. хубавия град Солун, който е “сръбски“ !
Карикатурата представя исторически достоверни събития и доказва българщината на големия български художник карикатурист, убит от комунистите без съд и присъда по заповед на Москва и Белград след преврата на 09.09.1944г. и съветската окупация на България.
Янко Гочев
