МУСА ДЖАЛИЛ- НЕ Е ТАТАРСКИ ПОЕТ А БЪЛГАРСКИ И НАШ ВОЛЖКИ СЪБРАТ

Муса Джалил (Муса Мустафович Залилов/ Джалиль), БЪЛГАРСКИ поет- герой роден на 02/15.02.1906 г. в село Мустафино, Оренбургска област. Завършва литературния факултет на Московския държавен университет (1931). Първите му публикувани стихотворения са от 1919 г. във в. „Кызыл йолдыз” („Красная звезда”). През 1919 г. влиза в комсомола. Член на ВКП(б) от 1929 г. Работи като редактор на списания за деца, редактор на в. „Коммунист” и драматург в Татарския оперен театър, от 1939 до 1941 г. е отговорен секретар на Съюза на писателите на Татарска АССР. От 1941 г. воюва на Ленинградския и на Волховския фронт. Внедрява се във вражески групировки, участва в нелегални групи в тила на врага, на няколко пъти организира бягства на съветски военнопленници. През 1942 г. е тежко ранен при Любанската настъпателна операция. През 1943 г. е пленен от Гестапо и е затворен в затвора Моабит в Германия. Автор е на стихосбирките „Мы идём” (1925), „Пройденные пути” (1928), „Ударник-партизан” (1930), „Орденоносные миллионы” (1934), „Стихи и поэмы” (1934), „Письмоносец” (1940), на либретата за оперите „Алтын чеч” (1941) и „Ильдар” (1941) и др. Гилотиниран в затвора Пльотцензее в Берлин на 25.08.1944 г. Посмъртно е удостоен със званието Герой на Съветския съюз (1956), лауреат е на Ленинска награда (1957). Стиховете му са преведени на десетки езици, сред които руски, немски, китайски и др.