Старият Сопот
Град Сопот се намира в Централна България, в подножието на Стара планина, на 132 км от София, на 5 км западно от Карлово, на 65 км северно от Пловдив и на 63 км южно от Троян.
Името му произлиза от старославянската дума „сопотъ“, която означава „поток“ или „изкуствен воден улей“.
Сопот е роден град на народния поет Иван Вазов и неговите братя-генерали Владимир и Георги Вазови, на учителката Неделя Петкова, на световноизвестния лечител Иван Раев и други.
По течението на двете реки „Манастирска“ и „Леевица“, е имало много чаркове и чаркови одаи – гайтанджийството става основния главен поминък на възрожденския Сопот. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачеств, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и др.
Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни, взаимни и класни. През 1869 г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия роман „Под игото“ и историческото минало.
