На 16 февруари 1857г. в Свищов е роден Иван Тодоров Попов. Български офицер (генерал-майор). През 1876г. едва 19 годишен се включва като четник в четата на Филип Тотьо. Командир на дружина в Сръбско-българската война (1885), на бригада в Балканската война (1912) и на дивизия в Междусъюзническата война (1913). Получава ордени „За храброст“, „Св. Александър“ и „За военна заслуга“. Репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – заради политическите му убеждения е арестуван и без съд и присъда е хвърлен в затвора. Убит при атентата в църквата „Света Неделя“.
През 1879г. завършва в първия випуск на Военното училище в София. През ноември 1879 е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-та пехотна свищовска дружина, която всъщност е преименуваната 12 опълченска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. През 1884 година 15- та свищовска дружина се влива в 3-ти пехотен полк във Видин и в тази 1884 – той е командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован на стаж в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 21 септември с. г. – за командир на 1-ви пехотен софийски полк. На 6 октомври 1885 г. – за командир на 4-та дружина от Втори пехотен струмски полк.
През Сръбско-българската война (1885) е командир дружина във Втори пехотен струмски полк. Сражава се при Сливница и в боевете при овладяването на Пирот.
В 1893 е назначен за командир на 8-ми пехотен приморски полк. Участва в Балканската война като командир на Първи пехотен софийски полк и командир на първа бригада на Първа пехотна софийска дивизия. В Междусъюзническата война през 1913 г., командва Първа пехотна софийска дивизия. След нея е командир на 13-та пехотна дивизия. След войната се уволнява в запаса.
Народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения в 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Дъщеря на Иван Попов е видната българска художничка Васка Попова-Баларева. В 1933г. тя се омъжва за генерал Христо Баларев, с когото имат един син, внук на генерала – известния български химик проф. д-р Христо Хр. Баларев.
