На 16 февруари 1836 г. султанът-реформатор Махмуд II подписва ферман, с който узаконява първото българско промишлено предприятие. Това е създадената от Добри Желязков в Сливен текстилна фабрика.
Роденият през 1800 г. Добри Желязков натрупва значително състояние от търговия по време на престоя си в Севастопол, Русия, след края на Руско-турската война от 1830 г. Mалко след това сливенският абаджия създава семейство.
Неговият прогресивен, новаторски дух обаче не седи мирен и интересът му към непрекъснато усъвършенстване на производството на аби преминава в трескаво желание за собствена работилница, в която да произвежда сукно с модерни машини. Ето защо Добри Желязков се мести със семейството си в Екатеринослав, където научава съвременните методи за производство на платове в местната текстилна фабрика. Дори се сдобива с подробни чертежи на повечето машини.
Завръщайки се в Сливен, през 1834 г. занаятчията отваря собствена работилница, в която започва да прилага всичко научено дотук. Дейността върви добре – бързо и качествено се произвежда сукно, при това по модерен начин. Този факт, разбира се, никак не радва местните занаятчии, които започват да протестират и да се оплакват от нововъведенията. Но вместо да навреди на Желязков, недоволството бързо стига до ушите на тогавашния султан. Махмуд II е носител на новаторски идеи и ясно осъзнава нуждата от постоянни реформи и модернизации в индустрията и стопанството на Османската империя. Той извиква Добри Желязков, който тъче европейски тъкани на османска територията, в двореца, за да представи продукцията си.
Ето как на 16 февруари 1836 г. султанът издава ферман, с който обявява фабриката в Сливен за държавна и освобождава нейния основател от всякакви данъци. За изграждане на производство по последни стандарти Махмуд II отпуска 2 млн. гроша, а финансовото участие на Желязков е 80 000 гроша. Първоначално се използват наличните машини, като се внасят и още от Русия, а по-късно производствените съоръжения се изработват на място, в Сливен, по модели от Белгия, Англия и Франция.
Производството започва още същата година, а през следващата от държавната хазна пристигат нови 56 000 гроша за модернизация. Първоначално работниците са 80, а малко по-късно вече 500 души произвеждат аби, шаяци и сукна, под ръководството на Добри Желязков.
През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета.
