15 ФЕВРУАРИ
1875 г. роден е Симеон Вишанов Молеров, известен като Пръчко капитан, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.
Симеон Молеров е роден в 1875 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Внук е на живописеца Симеон Димитров Молеров от големия род Молерови. Завършва класното училище в родния си град и работи в София като обущар. Постъпва в армията и завършва школа за ветеринарни фелдшери. Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година.
В 1896 година се завръща в родния си край и като служил в Българската армия Гоце Делчев го привлича за член на местния комитет на ВМОРО и войвода на районната чета. Разширява революционната мрежа в Разлога и организира канал за пренасяне на оръжие към Серско и Солунско. В 1901 година участва в аферата „Мис Стоун”. На следващата година става войвода на организацията в Кочанско, в началото негови четници са Димитър Гърчев от Порой, Кръсто от Скопие, Диме Апостолов от Кавадарци, Богдан Шейнов от Свети Никола, Васил Талев от Белушино, Георги Костадинов от Мусомища, Крум Джеров от Охрид, Коста Андонов от Брезово, Миял Стойчев от Брезово и Селен от Прибогево. През лятото на 1903 година е делегат от Разлога на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за член на окръжното ръководно тяло.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание с чета, която действа в Разлога. След въстанието от 1904 година е околийски войвода в Радовишко, а от юли 1906 година – в Скопско.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се завръща в родното си село и става председател на местното читалище, но в края на 1909 година е арестуван и заточен в Мала Азия. По пътя към Солун успява да избяга и се установява в София, където работи като ветеринарен фелдшер.
Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета №38 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Струмишко в тила на османските части, а по-късно служи в 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст „Свети Александър“. За кратко е комендант на Скопие. След Първата световна война се връща в Банско, става член на БЗНС и ръководител на местната организация на съюза. От 1919 до 1921 година е кмет на Банско. Убит е през май 1923 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация. Убит е от четата на Илия Попиванов след решение на ЦК на ВМРО.
