На 15 февруари 1928г. в старопрестолната българска столица Скопие е убит Милан Генов от сръбските окупатори на българска Македония в аптеката си на улица „Сарава“ 32. Българският герой е екзекутиран от Стефан Певкович от Босна, деец на организацията Народна отбрана, ръководена от Скопския сръбски жупан Йован Наумович и митрополит Варнава. Помощникът на Генов в аптеката Драган Михайлов, син на бившия екзархийски учител Михаил Тодоров оцелява по чудо. След убийството на Велимир Прелич от Мара Бунева на 13 януари 1928г. сръбките власти извършват редица убийства срещу интелектуалци. На погребението на Милан Генов се стичат стотици граждани, а след това градът задълго замира и мнозинството търговци затварят магазините си. В дописката на специалния пратеник на атинския вестник „Елефтерон вима“ от Скопие се чете:
„След това убийство (на Милан Генов, б.н.) по-видни българи напуснаха Скопйе и едни се установиха в Белград, а други в Солун. Същото се забелязва и в широките народни маси в околията. Народът е обхванат от страх и престана да се движи. Аз лично се уверих в това на скопския пазар, където не видях жива душа от околностите. Виден търговец ме уверяваше вчера, че са престанали да се извършват каквито и да са търговски сделки, защото от околните села престанали да идват в Скопйе вследствие на формалностите, които се изискват за движението от един до друг пункт.“
Милан Арсов Генов е български фармацевт, станал жертва на сръбския режим във Вардарска Македония. Член е на Съюза на българските учени, писатели и художници, на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на ММТРО към Вътрешната македонска революционна организация.
Той е роден през 1 март 1877 или 1878 година в Злетово, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Син е на Арсо Генов Злетовецо (? – 1918), член в епархалния смесен съвет при българската митрополия и в общинския съвет, и на Анастасия. Завършва основно образование в Щип, след това непълната четвъртокласна мъжка българска гимназия в Скопие, а след това завършва ІV и V клас гимназия в Кюстендил. Заминава за Разград, където известно време работи в аптеката на Торчанов. Дипломира се като фармацевт с отличие в Медицинския факултет в Цариград в 1900 година и в Скопие отваря собствена аптека, снабдена със собствена амбулатория за лекарски прегледи и превръзки на ранени четници на ВМОРО. Същата година се жени за Катя Шукарова от Велес. Заради съмнителната си дейност е затварян неколкократно от турската власт. Христо Настев казва за него:
„Като българин турската власт не му позволи да открие собствена аптека в Щип, при все че нуждата от такава бе крещяща. Пречките обаче и в Скопие не бяха изключени… се снабди с нужното разрешение и откри аптека, която с бащини средства организира и обзаведе образцово и над която постави голема фирма с надпис на турски и български. Тя беше първата българска аптека в скопския вилает и беше посрещната от българското население изобщо.“
Милан Генов владее френски, немски, турски и арабски, което подпомага търговската му дейност. През Междусъюзническата война е арестуван от новите сръбски власти заедно с други 150 изявени българи в Скопие. По време на Първата световна война в неговия дом са гостували Цар Фердинанд I, престолонаследникът принц Борис III и генерал Александър Протогеров. До края на войната Милан Генов е санитарен офицер в българската армия.
В 1926 година Катя (Катерина) Генова заедно с Цонка Наумова, Гена Велева, Стойка Стефанова, Параскева Тошева, Славка Кратовалиева, Ленка Панкова и Невена Анчева създават Женската организация на ММТРО.
Милан Генов не оставя наследници след смъртта си и съпругата му Катя е принудена да разпродаде имотите му, а една част оставя на своята сестра след смъртта си. Аптеката на Милан Генов съществува до 1941 година. През 1941 година новата българска общинска управа в Скопие именува улица в центъра на града на името на Милан Генов.
