Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Негов правнук е дипломатът Радко Влайков.[2]
Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.
Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.[3]
Библиография
„Леля Гена“ (1890)
- „За чича Стайка“ (1891)
- „Ратай“ (1892)
- „Учител Миленков“ (1894)
- „Разкази и повести“ (1897)
- „Дядовата Славчова унука“ (11 изд. – 1889, 1917, 1927, 1928, 1928 със загл. Две се млади залибиле, 1941, 1946, 1978, 1985, 1989, 2004)
- „Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
- „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
- „Есен“ (1891)
Посмъртно признание
- Кино „Влайкова“
През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.[4]
- Национална литературна награда „Тодор Влайков“
През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.
-
Паметна плоча на къщата, в която Влайков живее от 1895 г.
-
Сградата е на ул. „Хан Аспарух“ № 65А, София
-
Паметник на Т. Влайков в Пирдоп
-
Паметната плоча на Мария Влайкова на стената на кино „Влайкова“
