Ръкописът на трактата на Петър Богдан и преводачът му от латински език д-р Цветан Василев / снимка-колаж: Мариана Гомилева

В навечерието на 2021 година, познанията ни за българската история придобиват ново измерение. Излезе от печат дългоочакваното официално издание на български език на трактата „За древността на бащината земя и българските дела“ на видния интелектуалец от Чипровци Петър Богдан Бакшич (1601 – 1674) – произведение написано близо 100 години преди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

Когато младият изследовател д-р Цветан Василев от Софийския университет получава покана да преведе този особено ценен ръкопис от латински език, за него започва истинско енигматично изживяване. Три години по-късно пъзелът от думи е нареден и „шифърът е разгадан“.

д-р Цветан Василев с новоизлязлото от печат, преведено от него на български език, издание на трактата на Петър Богдан / снимка: Мариана Гомилева

Ето какво споделя д-р Цветан Василев – главен асистент по латински език в катедра „Класическа филология“ към СУ:

„Още помня обаждането от проф. Лилия Илиева, в края на 2017 г., когато беше направено значимо откритие – тя успя да издири ръкописа на първия исторически трактат, написан на латински език в периода на нашето Предвъзраждане. Изпитах гордост, но най-вече чувство на отговорност, че ми предстои да се заема да изследвам всеки знак, всяко послание от чипровчанина Петър Богдан Бакшич (1601 – 1674). Написването на този трактат е част от неговите усилия за запазване на католическото дело в България, тъй като Петър Богдан е бил свидетел на огромните трудности и лошото материално положение на българските католици. Завещал ни е достолепен трактат, воден от вяра. Вяра! Това беше ключовата дума и за мен през последвалите от този момент три години на денонощен преводачески и изследователски труд. Неописуемо е чувството, че българите вече могат да почерпят от мъдростта на трактата на съвременен български език, докато оригиналният ръкопис на латински език се съхранява в Библиотека Естензе в гр. Модена във фонда на Джузепе Кампори.“

Библиотеката в Модена, където се съхранява ръкописът / снимка: д-р Цветан Василев

И така, воден от вярата на автора на трактата и в упование в собствената си вяра, че ще успее, младият учен успява да разкрие много тайни.

Споделяме 7 от тях (в две части):

Тайна 1

Защо са изгубени следите на това писмено съкровище и чак в наши дни научаваме за съществуването му?

Любопитно е, че Петър Богдан е искал този негов труд да бъде отпечатан, затова е отишъл във Венеция с ръкописа, но са му поискали сума, която той не е могъл да плати, бъдейки духовно лице. Обещали са му тираж от 200 екземпляра и в крайна сметка той е взел ръкописа със себе си в Рим, където е помолил Конгрегацията да го отпечата на нейни разноски. В едно свое писмо споменава, че моли ръкописът поне да бъде предаден на някакъв „господин Гауденцио“, за да не се изгуби. По късно става ясно, че ръкописът е в ръцете на директора на печатницата, хърватина Иван Пастрич, който е имал ролята и на цензор, преценяващ кои текстове са достойни за отпечатване и до колко отговарят на идеите и целите на Конгрегацията. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. (Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също означава „даден от бога“, но се е подписвал най-често като Бакшич). Така разследването стига до една бележка на Иван Пастрич, от която става ясно, че по-късно ръкописът е бил отпечатан във Венеция от наследника на Петър Богдан Бакшич. През 1978 г. историкът проф. Божидар Димитров открива във Ватиканската апостолическа библиотека част от предговора и няколко страници от четири глави, които обаче не ни дават представа за обема и съдържанието на този прекрасен величествен трактат. Откритият през 2017 г. пълен ръкописен текст е точно 202 страници, поместени между други 400 страници с различни съчинения, в една от книгите от колекцията на маркиз Джузепе Кампори  (1821-1887), които той завещава на библиотеката в гр. Модена през 1887 г. Как е достигнал до тази колекция и къде е бил съхраняван до 19 век остава мистерия. Една от вероятните причини той да предизвика интереса на маркиза е, че майка му се е казвала Мариана Булгарини и затова е проявявал интерес към нашите земи. Бележките на Кампори обаче изгарят през Втората световна война и за науката днес е загадка, от кого, как и кога е бил откупен ръкописът, защо и къде е съхраняван и т.н. Важното е, че този толкова дълго подготвян и пътувал през вековете текст, през 2017 г. отново е в ръцете на българите, а в навечерието на 2021 г. е и пред погледа на съвременния читател.

Трактатът на Петър Богдан на български език / снимка: Мариана Гомилева

„Смятам, че този солиден текст е бил подготвян много внимателно през целия духовен живот на Петър Богдан. Замислян е поне 20 години и вероятно още от 1643 г., след като е станал важен архиепископ. Посочва го и самият той в предговора, когато споменава, че това е „дело свръх силите“, но любовта към отечеството е по-силна и го е накарала да се заеме с „Историята…“, пояснява д-р Василев.

Тайна 2

Наистина ли е автентичен намереният ръкопис?

Напълно! Но само по съдържание. На изследователя д-р Цветан Василев са необходими допълнителни безсънни нощи, за да издири и сравни прецизно почерка на Петър Богдан в други негови съчинения. Установява категорично, че той се разминава с този на намерения ръкопис.

Фрагмент от ръкописа с очертаните редове / снимка: д-р Цветан Василев

Нещо повече, цветът, структурата и водните знаци на ръчно направената хартия показват, че това е препис на оригинала. Всяка страница се състои от точно 35 реда, които професионално са начертани от ръката на копист, вероятно италианец. Преписвайки той е използвал и различно по цвят от характерното за Петър Богдан класическо черно мастило.

Ръкописът с оставено празно място, където в оригинала е стоял печат

Тайна 3

Кога всъщност е написан трактатът и защо се определя като история на България?

Авторът на „За древността на бащината земя и за българските дела“ не посочва изрично датата на написването на своя исторически труд. Но все пак от пасаж в 55. глава узнаваме, че е писал редовете му през 1666 г. Той подготвя читателя за онова, което предстои да прочете, прави характеристика на съчинението и кратък преглед на съдържанието: „Но на нас, на които истината ни е присърце, ще ни е нужно не просто да съставим история, но такава, която обхваща и хрониката на отминалите събития, заедно с това да бъде апология, и то така, че по възможност всяко да спазва своя ред. Затова преди всичко ще се постараем вярно и искрено да проследим първопричината, разделението на царства и провинции, след това ще засегнем предразположението на нашите предци към католическата вяра и обреда на Римската църква, а най-накрая връщането на младите кълнове в лоното на католическата църква, както и други неща, които се отнасят до Серафическия орден.“

Параграфът е изключително важен, защото Петър Богдан използва три значими определения за своя текст: за него той е едновременно история, хроника и апология: историята е „проста“ (simplex historia), когато само изрежда минали събития, но поставянето и подреждането им във времето вече е chronicon. Апологията, т.е. защитата на католиците по българските земи, е третият елемент, който оправдава наличието на първите два.

д-р Цветан Василев с десетките речници и справочници за прецизност на превода на трактата / снимка: Мариана Гомилева

И така, изпращаме 2020 година с разгадани 202 страници, наситени с мъдрост и вяра, завещани ни преди няколко века. Акцентите в тях, ще ви разкрием в следващата част. Те дават много отговори и поставят нови въпроси, които трябва всички да осмислим, пък и да се поучим от тях!

Преведеният на български език трактат на Петър Богдан / снимка: Мариана Гомилева

Ексклузивно изследователят, без чийто труд щеше да е почти невъзможно да достигнем до значението на трактата „За древността на бащината земя и българските дела“, д-р Цветан Василев, споделя фрагмент от заключителната част на историческото съкровище, за да заблестят мъдростите в него и пред нас:

.

Ново откритие: Първият български герб е представен от Петър Богдан през 17 век

Част от илюстрацията, показваща българския герб | източник: ЮЗУ-gutenberg.swu.bg

Първото представяне на български герб от българин е открито в книга на Петър Богдан Бакшич, съобщава екипа на проект „Гутенбеговата революция и българите“, изпълняван от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Книгата е написана от Петър Богдан, чипровчанина, написал трактата „За древността на бащината земя и на българските неща“, която стана известна като първата българска история. Ръкописът й беше открит от проф. Лилия Илиева в гр. Модена, Италия, като част от работата по проекта „Гутенберговата революция…“.

При работата в рамките на научния проект е открита втората отпечатана книга от Петър Богдан с оригинално заглавие „Blagoskroviscte nebesko Marie Divicze Mayke Boxye. Preneseno po G. F. Petru Bogdanu Baksichiu“. Romae, apud Franciscum Monetam 1643. Печатното издание е превод от италиански език на Андреа Джелсомини, разказват от екипа на проекта. Оригиналното италианско заглавие е „Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine Madre di Dio“, излязло през 1618 г. Петър Богдан отпечатва превода през 1643 г.

На титулната страница на книгата чипровчанинът е включил българския герб, заедно със своя личен герб.

„Тъй като книгата е извънредно рядка, дълго време за български герб, представен в нея, се смяташе едно погрешно изображение, взето от географска карта“, разказват учените.

Открието на редкия запазен екземпляр е направено миналата година в Дубровник, Хърватия, в библиотеката Znanstvena knjižnica. Вече е подписано споразумение между библиотеката и ръководителя на българския научен проект проф. Илиева което позволява съвместно издаване на старопечатната книга, заедно с предговора, написан от Петър Богдан.

При работата си по проекта „Гутенберговата революция … “ са открити още съчинения на Петър Богдан – някои са преводни, с добавени негови авторски части, други са съчинения, написани от самия него. Преди няколко месеца в Прага беше открит труда на друг българин от XVII век – Марко от Чипровци, който пише докторската си дисертация „в духа на Джон Дънс Скот“. Открити са и старопечатни и ръкописни молитвеници, някои от тях на банатски български език.

С ръкописите може да се запознаете на страницата на научния проект: http://gutenberg.swu.bg/prints/