Сортиране на грозде за износ, 70-те год. на ХХ в., Букьовци / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

В края на ХІХ век лозарството и винопроизводството са основен поминък на много врачани. Благоприятните условия за отглеждане на лозата във Враца и Врачанско и особено старият сорт „Врачанска теменуга” („Врачански мискет”), са способствали за производство на висококачествени вина. Известният производител на престижни маркови вина Стефан Кръскийов от Враца, участвал в Международния конкурс за вина и ликьори в Брюксел през 1896 г. и получил почетен диплом и „Гран При”. На  представителите на европейските кралски и царски дворове, които искали да си откупят за години напред от хубавото вино, врачанинът отговорил, че „то вече е ангажирано” – още едно доказателство за известността на врачани като добри лозари и винопроизводители.
За огромно съжаление в края на ХІХ век бил пренесен от Америка в Европа и на Балканите неприятел – филоксерата (микроорганизми от рода на нематодите, които унищожават кореновата система на лозата), който станал причина за масовото унищожение на лозовите насаждения, а винопроизводството от поминък се превърнало в хоби.

Врачани, за да надвият филоксерата, която обхванала над 180 хиляди дка лозя, се кооперирали и през 1922 г. създали лозаро-винарска кооперация (ЛВК) „Веслец”- „Синя Тамянка”. През следващото десетилетие – от 1923 до 1933 г. била създадена и Винарска изба към ЛВК „Веслец” с решение на Общински народен съвет – Враца. Винарската изба разполагала с 3 избени помещения с 8-тонни лагерни бъчви и общ капацитет от 400 тона. Гроздето се превозвало с волски коли, оборудвани с „жлебове”, „постови” или „кораби” и измервало на колиен кантар. Преработката била примитивна, като гроздето се изсипвало с фунии с ръчни гроздомелачки.

Във винарната имало и казани за изваряване на ракия „Егрю” и „Дероа”.
С национализацията след 9-ти септември 1944 г. през 1949 г. – ЛВК „Веслец” бил приватизиран, а през 1950 г. бил създаден и държавен монопол върху гроздето и винопроизводството. Създадено е Държавно спиртно предприятие (ДСП) „Винпром” с окръжен център гр. Видин, към който се причислявал и клон Враца.
Клон Враца имал изби и със съответното местно производство в:
гр. Враца, гр. Криводол, с. Голямо Пещене (основно вино – наливно и бутилирано);
гр. Бяла Слатина , с. Бреница; гр. Роман (ракия); гр. Оряхово, с. Букьовци (бели вина).

През 1956 г. се появили нови марки вина (ликьорното “Врачански мискет”).
За да се избегне по-нататъшното разпространение на филоксерата, с министерско постановление от 1951 г., се забранява засаждането на директни лозови насаждения, т.е. на необлагородени. По този начин се развило пепиниерството. Във Врачанския край след 1944 г. това се случва за пръв път в с. Типченица, недалеч от гр. Мездра, където известният майстор бай Мито сформирал и обучавал екип, който много сполучливо и успешно усвоява занаята пепениерство-облагородяване. Това значи използване на комплексно устойчиви подложки (Монтикола, Шасла и др.), върху които се присажда калем от сорт (определен), който желаем да засадим в бъдеще.
Майсторлъкът в този занаят се свежда най-вече до умението да се постигне най-доброто срастване между подложката и присадника, поставени при специални условия и температура, влага, среда и т.н.
Врачанското лозаро-винарство през 60-80-те години на ХХ век бележи отново най-високи върхове. В лозарството  – много нови насаждения – памид, каберне, гъмза и врачански мискет. Добити са рекордни количества грозде – над 22 000 т., като Врачанският Винпром не може да го побере и се налага да се съхранява в езерото „Чайка” при Вратцата. Винопроизводството нарастнало от 2 500 т. на 5 500 т.! Враца изнася основно за пазара на СССР – наливни и бутилирани вина “Памид”, “Каберне”, “Врачански мискет”.

В историята на местния Винпром почетно място заемат успешните участия в национални и международни конкурси в Пловдив, Слънчев бряг, Будапеща, Любляна, Братислава и много други, както и донесените 21 златни, 27 сребърни,  4 бронзови медала, орден “Червено знаме на труда” и други отличия –  доказателство за славата на врачанските маркови вина.

По архивни материали и спомени на Христина Христова – агроном, в периода от 1974 до 1985 г. завеждащ сектор „Трайни насаждения” към Управление земеделие и Окръжен аграрно-промишлен съюз – Враца.

Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца, (Румяна Цветкова / „Златни ръце“, 2010)