На 13 февруари 1945г. в българския град Драма (Беломорска Македония / по особено жесток начин е убит от гръцките партизани от ЕЛАС, великият българин Стефан Клечков, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията, и накрая така разстрелян край старото гробище на Драма. Преди да го подложат на тези средновековни и варварски зверства, подробно му описват какво го чака. Гробът му е неизвестен.
Д-р Стефан Рачев Клечков един от най-великите български общественици, юрист и държавен администратор от времето на Цар Борис III. Oбластен управител на Старозагорска област, на новоосвободената Южна Добруджа, а след показаните отлични резултати му е поверена Беломорската област на Царство България с главен град Ксанти. Убеден родолюбец той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския договор. Едвига Ангелова Красини, която отблизо е познавала работата му свидетелства, за него:
„Той беше неподкупен администратор, принципен, високо морален човек и истински патриот.“
През 1997г. и 1998г. Бонка Денчева и Едвига Красини представят свидетелства за живота и смъртта на областния управител на българското Беломорие д-р Стефан Клeчков – издадени в „Без съд и присъда”, първи том от поредицата на Работилница за книжнина „Васил Станилов”, 2005, София.
Неподкупността му е пословична, известен е случай в Стара Загора където е областен управител когато като разбрал, че някакъв селянин от сърце му е оставил подарък добре угоена гъска, защото единствен той, въпреки високия си чин, обърнал внимание на молбата му, отвърнал, че служи точно на този народ и на него държавата му плаща за това и от друг не взима каквото и да е, и най-строго заповядал на ресилния веднага да настигне селянина и обезателно да му върне армагана или повече да не се явява в управлението след като може да помисли за взимане на подаръци.
В 1941 г. е назначен на 16 април от премиера проф. Богдан Филов за ръководител на държавната младежка организация „Бранник“ с ранг на полковник. Благодарение управленските му качества на отличен администратор и приемайки в нея видни български творци като Елисавета Багряна и Дора Габе тя става мощна държавна младежка организация, способна да изпълнява целта за която е създадена – да възпитава българското поколение в патриотичен дух.
Роден в бедното габровско семейство на Пенка и Рачо Клечкови, бащата е ветеринарен фелдшер, те имат с 4 деца: Христо, Георги, Стефан и Кина. Брат му Георги завършва право и става юрист, а Христо израства до индустриалец, убит е от комунистите в първите дни след преврата на 9 септември 1944 г., на издеветелства от тях е подложена и сестрата Кина.
През 1920 година младият Стефан завършва висшето си образование в Софийския университет, със специалност финанси. Запознат с високия му интелект габровския индустриалец Метев заплаща учиението му по право в Хайделберг и защитата на докторската му дисертация по международно право в Италия.
През февруари 1935г. става редактор на списание „Нация и политика“, около което се събира кръг от млади интелектуалци и бъдещи политици, които образуват организацията „Млада България“, централна фигура в която е убития от комунистическата власт на 1 февруари 1945 г. д-р Никола Минков. Д-р Стефан Клечков е близък с Дора Габе и други много поети, писатели и високо културен човек.
През 1938 година, д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на Старозогорска област.
На 25 септември 1940 г. д-р Клечков идва в Добрич като царски пратеник назначен за комисар по администрацията и приемането на Южна Добруджа от Румъния по Крайовския договор и устройване на областта, което той организира и осъщестява на образцово ниво.
В началото на 1942 г. предвид най-успешно свършената сложна работа в Добруджа е назначен за областен управител на новоучредената Българска беломорска област с главен град Ксанти и се оттегля от ръководството на „Бранник“. До 9 септември 1944 г от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми – облагородява се земята, строят се нови сгради и транспортни линии. В отчета на областния управител д-р Стефан Клечков през 1944 г. е посочено, че по време на неговото управление (от лятото на 1942 г.) за развитието и благоустрояването на Беломорието България е вложила колосалната сума от 47,1 милиарда лева, особено сравнена със нищожното което преди войната е отделяла за тези зими Гърция. По време на българското управление населението на областта не е засегнато от гладната смърт, която масово покосява хората в зоните, окупирани от Германия и Италия. България не само опазва Беломорието от най-страшното на бушуващата наоколо война, но с инвестираните средства създава обективните предпоставки за социалния му просперитет в следвоенните години.
Опитите му да се противопостави на депортирането на беломорските евреи с гръцко гражданство останали без българско поданство след отнемането на областта от България след Ньойския договор в 1920 г. от Великите сили са грубо осуетени от немската комендатура. Въпреки бурния му скандал с немските военни власти и изпратените от нето като областен управител телеграми до всички кметове в Беломорието да не се допуска депортиране на евреите, а когато в Ксанти идва телеграма от министър Габровски да изпрати беломорските евреи към Кюстендил, д-р Ст. Клечков издава друго нареждане – да останат всички евреи, които са български граждани, мнозинството от другите на които Антантата е отнела българското поданство и са под немска юрисдикция е вън от властта му да направи нещо. Има обаче запазен протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Ст. Клечков строго наказва офицери от администрацията и стражари, които не са опазвали имуществото в изоставените еврейски къщи. Все пак от транспортираните към Кюстендил евреи той успява да върне обратно в Беломорието 37 евреи, включително известния гинеколог д-р Леви, баща на прочутия днес по цял свят български композитор Милчо Левиев и художника Йоан Левиев и така спасява от сигурна смърт тези десетки хора.
На 8 септември 1944 г Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига телеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се да замине още на другия ден – 9 септември, но сутринта Радио София съобщава, че в България е извършен преврат и д-р Клечков решава да мине през турската граница с български индустриалци. На 18 септември 1944 година, край Саръшабан българският областен управител е пленен от гръцки партизани и на 13 октомври 1944 г. близките му успяват да научат, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, известен в Сливен лекар, д-р Карамалаков, се среща с него. При разговора им д-р Ст. Клечков казва, че ще го убият. Моли да се види за последен път с жена си. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там, защото е предаден от „народната власт“ на гръцките партизани от ЕЛАС. Това е равносилно на осъждане на смърт от отечественофронтовска България. Д-р Ст. Клечков и още 15 души от българската администрация на Беломорието са предадени, без каквото и да е решение или искане за това на какъвто и да е гръцки държавен орган на партизаните узурпирали властта въпреки протестите на гръцкото правителство.
Ликвидиран е по решение на местен гръцки „Народен съд“. На 13 февруари 1945 година, д-р Клечков е убит по особено жесток начин, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията, и накрая така разстрелян край старото гробище на Драма. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака. Гробът му е неизвестен.
През 1945 г. в България комунистическият „Народен съд“ също съди д-р Ст. Клечков. Обвиненията против него гледа XII състав. Съдят го обаче не като антисемит, какъвто той не е бил никога. Според обвинителните актове на т.нар. народен съд Клечков е обвинен и съден като ръководител на „Бранник“ и като публицист. Само толкова. Целта на българските комунисти е по-скоро икономическа – да се вземе имуществото на този „богаташ“. Това е масова практика на много състави на „Народния съд“. Осъждат го, но при изпълнението на присъдата се оказва, че „богаташът“ д-р Ст. Клечков е живял под наем на ул. „Узунджовска“ в София. Единственото, което са взели, е изключително богатата му библиотека. Осиротялата му дъщеря пораства и жени се за носещия името на дядо си бореца за освобождението на Тракия и юрист Петър Драгулев.
